Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 76

— Не бях сигурна в чувствата ти към мен — призна отново тя. — Когато ме покани да живея при теб, помислих, че още не си наясно със себе си. И аз исках да ти дам време. Колкото е необходимо, за да се влюбиш в мен.

— Щом и двамата сме склонни да си дадем време, значи очакваме проблемът да се реши. Но те предупреждавам да не ти стане навик да изпадаш в криза всеки път, когато искаш нещо от мен.

— Да, Тор.

— Учиш се. Просто продължавай да повтаряш „Да, Тор“ и нашият брак ще бъде дълъг и спокоен.

— Спокоен?

— Ами да. Ти ме познаваш. Въздържан, тих, разумен… — Той я притисна в прегръдките си и бавно започна да развързва колана на пеньоара.

— Въздържан, тих и разумен… — повтори Аби замислено и се облегна назад. — Звучи прекрасно!

— Всъщност, като те познавам, звучи ми невъзможно. Имам чувството, че животът ми ще се промени. — Той свали пеньоара от раменете й и го остави да падне на пода.

— Да не би да се колебаеш? — попита тя и извърна лице да го погледне.

— Единственото, за което се страхувам, е да не те изгубя. Аби, скъпа, ти си най-хубавото нещо в живота ми!

Тя го погледна през полуспуснатите си ресници, докато той настойчиво разкопчаваше бельото й.

— Люби ме, вместо да довършиш лекцията си.

— Ще постигна ли нещо, ако я довърша?

— Не толкова, колкото ако ме любиш — увери го тя. Ръцете й нежно обвиха врата му.

— И аз така мисля. — Той я вдигна и прошепна: — Любима, ще те отнеса в леглото и ще те любя цяла нощ! Нуждая се така силно от теб…

— Мисля, че ще се окажеш по-сговорчив, отколкото смятах — подразни го тя и усети възбуждащо да я притиска към голата си гръд.

Кехлибарените му очи блестяха.

— Ако това е разбирането ти за мир и сговор, чувствай се свободна да я прилагаш постоянно.

— Единственият проблем е, че не съм сигурна кой от нас направлява другия — въздъхна тя.

— Просто помни, че аз съм този, когото винаги хвалеха в курса по икебана. — Той спря до масичката за момент, опасно балансирайки с нея, докато протягаше ръка към вазата с подредените от Аби цветя. Издърпа една орхидея и я пусна върху голите й гърди.

После мълчаливо я понесе към спалнята и я положи в средата на голямото легло.

Аби го гледаше с обич как се съблича и при вида на силното му здраво тяло се възбуди мигновено.

— И ти си точно като своите композиции — промълви тя, когато той се отпусна до нея. — Силен, уверен и невероятно мъжествен…

— Чудя се колко ли жени биха погледнали на някой мъж като на цветна композиция. — Наведе тъмнокосата си глава и целуна нежния връх на едната от гърдите й.

— Тор Латимър, запомни, не искам никоя друга жена да те гледа с моите очи — заяви Аби с изненадваща твърдост, докато галеше с длан мускулестото му бедро.

— Това ми звучи подозрително собственически…

— Така е! — Аби не беше особено разтревожена от факта. Придвижи върховете на пръстите си с бавно възбуждащо движение по тялото му и от устните му се изтръгна глух стон.

— Означава ли това, че няма да е необходимо занапред да стъпвам около теб на пръсти? И да внимавам да не те обидя, изплаша или накарам да се затвориш в себе си? — Той леко се намести върху нея и пъхна агресивно крак между бедрата й.