Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 75

— Направил го е. Каза, че имал човек в компанията. Наистина ли ще се ожениш за мен?

Аби се изправи и смутено притегна колана на пеньоара си. Гледаше го с върховно очакване. Русата й коса бе прибрана в малко небрежен кок и пеньоарът й бе доста измачкан. Несъмнено не изглеждаше като жена, на която в такъв момент биха направили предложение за женитба. Но и предложението трудно можеше да се нарече случайно.

— Никога не казвам нещо, което не мисля. Разбира се, че ще ти предложа да се оженим. Исках да ти дам време, за да свикнеш с мисълта, че ще живееш с мен, но реших, че са нужни по-решителни действия. Ще те обвържа час по-скоро, за да не можеш да ми избягаш. Съзнавам, че собственическото ми отношение несъмнено засяга твоята независимост — подигравателно рече той, — но аз ти дадох шанса го осъзнаеш бавно, а ти го проигра. Ако не може да ти се има доверие на любовница, ще видим дали може да бъдеш вярна съпруга. И те предупреждавам, Аби Линдън, със съпрузите шега не бива! Те не галантни като любовниците. Съпрузите имат много права, каквито любовниците не притежават. Същото се отнася и за съпругите.

— Изглежда си много вещ и в брачното право.

— Знам точно какви задължения поемам като съпруг, Аби. Ще бъда взискателен и ще се налага понякога да се съобразяваш с желанията ми, но ще те обичам безрезервно и само това, скъпа моя бъдеща съпруго, има значение.

Тя му се усмихна трепетно. Знаеше, че казва истината.

— Да, от теб съм склонна да приема всичко.

— Аби?

— Обичам те, Тор! Нима не съм ти го казвала до сега?

— Не. Не си. Не бях сигурен. Как можех да знам?

— Ти ми каза веднъж, че мога да бъда задържана единствено с любов.

— Имах предвид единствено моята любов към теб — въздъхна той. — Не можех да се надявам, че и ти ме обичаш.

— А аз си мислех, че сигурно си разбрал колко силно съм влюбена в теб.

— Когато те помолих да живееш с мен, ти почти ми отказа.

— Само защото не бях сигурна в чувствата ти. Исках да знам, че намеренията ти са сериозни и ми отне малко време да го разбера. О, Тор, наистина ли ме обичаш?

— Мисля, че се влюбих в теб още първата вечер, когато те видях — прошепна той и я притегли към себе си. — Всичко, което правеше, ме очароваше. Можех през цялото време да стоя и да те гледам как създаваш дивите си творения. А моите винаги изглеждаха толкова завършени и скучни.

— Не бяха много издържани. Всичко друго, но не и скучни, знаеш го. Още мисля, че трябва да участваш в онова състезание.

— Ще говорим за това по-късно. Точно сега искам да разговаряме за нас двамата. Аби, скъпа, избави ме от съмненията и ми кажи от колко време разбра, че ме обичаш? — Той я притисна до гърдите си и зарови лице в косите й.

— Разбрах го със сигурност от няколко дни. Но се влюбих в теб още в хижата. Може би даже преди това…

— Защо не ми каза? Само ако знаеш какво преживявах, докато се опитвах да те спечеля…