Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 25

— Знам. Знам го още от вечерта, когато те закарах до вкъщи след заниманието по икебана.

— Тор, не можеш да ми налагаш решенията си! — Протестът беше слаб, но решителен. — Не искам да ми се натрапва връзка, която не съм сигурна, че желая.

— Тогава просто ще седим тук в твоята всекидневна и ще говорим за това, докато пожелаеш.

Тя можа да долови искрицата веселие в гласа му и рязко вдигна глава. Раздразнение замени напрежението й. Но преди да може да заговори, се озова притисната между бедрата му на канапето. Златистите му кафяви очи блестяха игриво и някак непреклонно.

— Сериозно ли си решил да…

— Аз винаги съм сериозен, не си ли се убедила в това? Никога не се забърквам в нещо, ако не желая. Но след като веднъж съм взел решение… — Намеренията му бяха пределно ясни.

— Винаги се изумявах от начина, по който подреждаше цветя…

— Просто си спомни, че никога не смачках, нито счупих някое цвете. — Той си играеше с кичур от медно русата й коса. — Аби, спиш ли с онзи мъж от снимката?

— Не.

— Любовници ли бяхте?

— Има ли значение?

— Не, ако всичко между вас е свършено. Но ако не е, аз съм готов да ти помогна да…

— Не съм в интимни отношения с Уорд Тайсън, нито някога съм била. Той е съпруг на моята братовчедка Синтия. Тя и аз израснахме заедно. Като сестри сме. Не бих я наранила за нищо на света!

— Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е онзи уикенд. Той може да бъде изтълкуван погрешно. А това ще я нарани жестоко, ако научи. Изглежда още някой знае за това.

— И?

Тя безмълвно се освободи, изправи се и пресече стаята до ъгъла, където бе оставила чантата си. Отвори я и извади втората снимка, заедно с писмото. Мълчаливо се върна обратно при него и му ги подаде.

Тор ги разгледа и внимателно ги остави върху масичката.

— Изнудват те значи — тихо каза той.

— Така изглежда.

— Колко искат?

— Още не знам.

— Някаква идея кой може да бъде?

Тя поклати глава и стисна отчаяно очи.

— Къде отиваше, когато аз дойдох?

— Някъде. Където и да е. Просто исках да се махна от града. Втората снимка и писмото пристигнаха рано тази сутрин. Трябва ми време, за да накарам изнудвана да се появи и да се опитам да се справя с него.

— Сигурна ли си, че е мъж?

— Не, даже в това не съм сигурна. Но помислих, че той ще се опита да ме намери, а дотогава и аз мога да го разкрия.

— Мислила ли си да се обърнеш към полицията?

— Не! Ще се опитам да се справя сама. Не искам Синтия да узнае. Тя ще бъде съсипана, ако види тези снимки и някой й каже, че съм била близка със съпруга й. О, Тор, не мога да й причиня това! Ще направя всичко възможно, за да го предотвратя.

— Включително ще платиш на онзи изнудвач?

— Трябва да има начин да бъде обезвреден.

— Или обезвредена — додаде Тор.

— Да, може и да си прав — съгласи се примирено Аби.

В стаята настъпи тишина. Тор размишляваше над думите й.

— Много добре — каза накрая.

— Много добре какво?

— Ако искаш да разбереш кой те преследва, ще те оставя да го направиш…

— Тогава довиждане, Тор. Достатъчно дълго ме задържа.

— Задържал съм те? Но аз още не съм ти казал какво всъщност имам намерение да направя. Следващата ми стъпка е да те отвлека. Тъй като си готова с багажа си, няма смисъл да губим повече време. Да вървим.