Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 23

— Около седмица. — Тя се намръщи тревожно, когато той се разходи из кухнята. Съгледа смачканата снимка и я вдигна.

— Малко неочаквано, а? — Тор небрежно се отпусна на един стол.

— Обадиха ми се тази сутрин. Леля ми иска да подиша морски въздух известно време и се нуждае от някой, който да я придружи. За мен това е добра възможност да се откъсна за десетина дни и да се насладя на океана. — Аби нарочно погледна часовника си. — Наистина трябва да тръгвам. Става късно, обещах да бъда там за вечеря. Бедната старица много ще се притесни.

— Аз също се тревожа.

— За какво? — попита тя с равен глас.

— О, за разни неща.

— Тор…

— Например, тревожа се защо отменяш срещата ни, без да ме предупредиш, съмнявам се, че спешно ще посетиш старата си леля. Тревожа се, защото изглеждаш толкова напрегната и объркана, макар да става дума само за пътуване до крайбрежието. — Голямата му длан нервно стисна смачканата фотография. — И освен това — продължи той, — тревожа се заради истинската причина, поради която си решила внезапно да заминеш. Изглежда, крайбрежието е твоето убежище, в случай че…

— Да, харесвам крайбрежието — измърмори тя и усети да я обзема още по-голяма паника. Не можеше да заблуди Тор. Но не бе честно да й натрапва присъствието си! Имаше си достатъчно собствени грижи.

— И аз го харесвам. Може би на леля ти ще й бъде приятно да посрещне още един гост. Защо не ме вземеш със себе си, Аби?

— Да те взема със себе си?! Тор, това е невъзможно! Къщата на леля ми е малка, а и тя не обича изненадите. Освен това, не мога просто… Просто така да те поканя да прекараш седмица с мен! За Бога, аз почти не те познавам.

— Ще отседна в някой близък мотел, ако смяташ, че леля ти няма да ме приеме.

— Тор, не ставай смешен!

— Не съм по-малко смешен от теб, когато се опитваш да ме убедиш, че внезапно те е поканила някаква далечна стара леля, на която не можеш да откажеш. Даже нямаше да ми се обадиш, нали? Когато дойдох, ти вече бе на вратата. Какво става, Аби? Винаги ли така търчиш, когато онзи тип ти се обади? Мислех, че имаш повече гордост.

— Когато се обажда кой? — изрече тя обезумяла.

Тор внимателно изглади смачканата фотография и погледна надолу към мъжа на снимката.

— Човекът, с когото имаш навика да се уединяваш по крайбрежието.

— Не съм длъжна и да ти давам обяснения. Върви си, Тор!

— Няма да си тръгна, без да науча истината — процеди той.

— Ами ако истината не ти хареса или не й повярваш?

— Тогава вероятно изобщо няма да си тръгна. Ще остана с теб.

— Тор, не можеш да направиш това!

— Чакам обяснение.

— Нали вече ти обясних! Дори ти се извиних за провалената среща. На какво още смяташ, че имаш право? Тор, не ти дължа нищо!

— Обичаш ли го?

— Да обичам кого? — извика тя гневно.

— Мъжът на снимката.

— Не, не го обичам!

— Тогава защо бързаш толкова да отидеш при него?

— Няма да отида при Уорд! — Аби стисна очи — твърде късно. Бе се издала.

— Уорд?

— Няма значение. Просто си върви, Тор. Моля те! Трябва да се махам оттук.

— Бих искал да науча и фамилното му име — отбеляза спокойно Тор, докато разглеждаше фотографията.