Читать «Диктаторите» онлайн

Костас Варналис

Костас Варналис

КОСТАС ВАРНАЛИС

УВОД

ЮГУРТА

СУЛА ЩАСТЛИВИЯ

ЛУКУЛ

КРАС БОГАТАША

КАТИЛИНА

ВЕЛИКИЯТ ПОМПЕЙ

ЮЛИЙ ЦЕЗАР

МАРК АНТОНИЙ

ОКТАВИАН

ТИБЕРИЙ КЛАВДИЙ НЕРОН

КАЛИГУЛА

КЛАВДИЙ

НЕРОН

ГАЛБА

ОТОН

ВИТЕЛИЙ

ВЕСПАСИАН

ТИТ

ГОНЕНИЯТА НА ХРИСТИЯНИТЕ

ДОМИЦИАН

ИКОНОМИЧЕСКАТА ОЛИГАРХИЯ

РИМСКОТО БЕДНЯЧЕСТВО

РОБИТЕ В РИМ

ГРЪЦКАТА КУЛТУРА

ГРАБИТЕЛСТВОТО

РИМЛЯНИ И ГЪРЦИ

КОМОД

КАРАКАЛА

ХЕЛИОГАБАЛ

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

Костас Варналис

Диктаторите

КОСТАС ВАРНАЛИС

Гръцкият прозаик, поет и критик, Костас Варналис е роден в Бургас през 1884 г. След завършване на средното си образование той продължава в Педагогическото училище в Пловдив, а по-късно (през 1903 г.) записва философия в Атинския университет. Завършил университета през 1908 г., Варналис става учител по гръцки език и литература, а по-късно — директор на училищата в Аргаласти (близо до Волос), Мегара и Кератия. През 1918 г. е назначен за учител в Първа гимназия в Пирея и същата година получава стипендия за продължаване на образованието си — специализация по естетика и филология във Франция.

В Париж Костас Варналис се запознава с Ромен Ролан, Анри Барбюс и други френски писатели. Именно тук той изпитва огромното влияние на социалистическите идеи, сближава се с френски марксисти, дълбоко и безрезервно възприема промените, настъпили в следоктомврийска Русия. Варналис приветствува победата на социалистическата революция. В своите нови произведения той възпява комунистическите идеали и призовава към разрушаване на стария обществен строй — по примера на руския пролетариат. Въоръжен с нови идеи — теорията на марксизма-ленинизма, в своите публицистични статии, посветени на естетиката и въпросите на гръцката и световната литература, Варналис се опълчва срещу господствуващата идеология в буржоазна Гърция, срещу капиталистическите порядки. Убеден в правотата на идеите си, до края на своя живот Варналис остава верен на избрания път. За разлика от двамата си именити съвременници Сикелиянос и Казандзакис, когато настъпва моментът за изясняването на позициите им, Костас Варналис без колебание се посвещава на делото на комунизма и на класовата борба. Докато е жив, Варналис не напуска бойния си пост, не изоставя основната цел на произведенията си — призива към разрушаване на несправедливия обществен строй и установяване на социализъм в страната му.

От 1922 до 1925 г. Варналис е учител по новогръцка литература в Учителския институт и в Педагогическата академия в Атина, откъдето по указание на Министерството на образованието бива уволнен — това е времето на диктатурата на Пангалос. Тогава се сещат, че Варналис-педагогът се явява автор на лирико-сатиричното произведение „Светлина, която изгаря“, издадено през 1922 г. в Александрия (Египет) — това е книга, която отбелязва етап в новата гръцка поезия. Много интелигенти, в това число и най-крупният поет Костис Паламас, изразяват енергичен протест във връзка с преследването на Варналис, но безрезултатно. Останал без работа, Варналис се занимава с писане на научно-популярни статии в периодичния печат за естетиката на реалистическото изкуство и издава литературно-критични книги. Сътрудничи на прогресивни вестници и списания: „Ризоспастис“, „Протопори“, „Ней протопори“. Пише „хроники“ (в навечерието на Втората световна война), които представляват епоха в жанра на фейлетона и са възпитавали две поколения гръцки борци.