Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 27

Докато четеше, поглеждаше от време на време към канапето, за да се увери, че Том продължава да спи. На два пъти стана да го завие по-добре, както би направила, ако бдеше над болно дете.

Дълго гледа серията снимки на Орор в електронната рамка, поставена върху камината. От пианистката се излъчваше необикновена лекота и грация. Нещо наситено и чисто. Пред тези снимки „Били“ не можа да не си зададе въпроса защо някои жени получаваха толкова много още с раждането си — красота, възпитание, богатство, дарби, — а други толкова малко.

После застана на един прозорец и дълго гледа дъжда, който се лееше по стъклата. Виждаше отражението си и не харесваше образа, който то й връщаше. Що се отнася до физиката й, тя я намираше ъгловата, а челото й се струваше прекалено широко. С това отпуснато тяло приличаше на скакалец. Не, не мислеше, че е хубава с дискретните си гърди, с тесния си ханш, с непохватната си походка на високо, слабо момиче и с тези лунички, които ненавиждаше. Е, разбира се, краката й бяха дълги до безкрайност… Нейното „фатално оръжие в играта на съблазняването“, ако се използваше един израз от романите на Том. Крака, които подлудяваха много мъже, но не винаги най-големите джентълмени сред тях. Тя прогони тези мисли от ума си и бягайки от „врага в огледалото“, напусна наблюдателния си пост, за да разгледа етажа.

Откри, че едно от крилата на гардероба в стаята за гости е подредено безупречно. Несъмнено дрехи на Орор, свидетелство за внезапното й скъсване с Том. Тя разгледа тази пещера на Али Баба с блесналите очи на малко момиченце. Пещерата съдържаше някои неизбежни модни атрибути — сако на Балмен, бежов шлифер „Бърбери“, чанта „Бъркин“ — истинска! — дънки „Нотифай“…

В чекмеджето за обувки намери Свещения Граал: чифт скарпини, подписани от Кристиан Лубутен. Чудо: бяха й по мярка. Застанала пред огледалото, тя не можа да се въздържи да не ги премери заедно със светли джинси и сатенена блузка, подарявайки си четвърт час като Пепеляшка.

Завърши обиколката на къщата, като влезе в стаята на Том. С изненада установи, че тя е окъпана в синя светлина, а нито една лампа не свети. Обърна се към платното, окачено на стената, и очарована загледа спокойната прегръдка на влюбените.

Пронизвайки мрака, картината на Шагал изглеждаше нереално и сякаш фосфоресцираше в мрака.

8

Крадлата на живот

Светът няма да ти направи подарък, повярвай ми. Ако искаш да имаш живот, открадни го.

Лу Андреас-Саломе

Вълна от топлина премина през тялото ми и облъхна лицето ми. Чувствах се добре, на топло, закрилян. За миг устоях на желанието да отворя очи, за да продължа този сън като на зародиш в моя ватиран пашкул. После ми се стори, че отдалеч чувам песен: припевът на едно реге парче, чиито звуци се смесваха с мирис, дошъл от детството — мирис на кейк с банани и на печени ябълки.