Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 90

— Стратегическото отстъпление към по-добра позиция не е срамно — прошепна той на разочарованата от връщането в тъмната тръба на колоната Таура. — Този изход е запушен. Може би дори буквално. — Съмнението в очите й беше страшно обезпокоително. „Тя все още не ми вярва. Е, може би онези, които са били много лъгани, се нуждаят от много доказателства.“ — Разчитай на мен, малката — прошепна той и се пъхна в тръбата. — Ще намерим изход. — Съмнението й беше прикрито зад спуснатите клепки, но тя го последва, като не забрави да затвори капака.

С фенерче в ръка слизането беше малко по-леко от ужасното изкачване в непознатия тръбопровод. Не намериха други изходи и скоро отново се оказаха на каменния под, откъдето бяха тръгнали. Майлс се върна при скъсаната водопроводна тръба на тавана. Продължаваше да тече и Таура отново пи. Плискащата се вода се стичаше по наклонения под. При огромните размери на подземието щяха да минат няколко дни преди бавно образуващият се до долната стена вир да им предложи полезни стратегически възможности… макар че едва ли щеше да подмие основите.

Таура отново го вдигна до тръбата.

— Пожелай ми щастие — промърмори през рамо Майлс.

— Довиждане — каза тя. Той не можа да види изражението й. Не го почувства в гласа й.

— До скоро — коригира я категорично Майлс.

Няколко минути енергично пълзене го откараха отново до решетката. През нея се виждаше тъмна стая, нещо като складче, пълно с различни неща. Беше тихо, не се виждаха никакви хора. Шумът от щракането на секачките, отхапващи пръчката на решетката, изглеждаше достатъчно силен, за да събуди цялата охрана на Риовал, но никой не се появи. Може би шефът на охраната беше потънал в пиянски сън. После в канала се чу тих стържещ звук и Майлс се вцепени. Насочи светлината по разклонението на тръбата. В тъмнината блеснаха два червени скъпоценни камъка — очите на огромен плъх. За момент си помисли да го удари и да го хвърли на Таура. Не. Когато се върнат на „Ариел“, той ще й даде вечеря с бифтек. С два бифтека. Плъхът се обърна и побягна.

Майлс свали отрязаната решетка и се промъкна в складчето. Колко ли часът беше? Късно, много късно. Стаята водеше към коридор, в чийто край на пода блестеше капак. Сърцето на Майлс трепна, изпълнено с надежда. Трябваше да вземе Таура и да се опитат да достигнат до някакво превозно средство…

Капакът се отваряше ръчно и не се налагаше да блокира никаква електроника, обаче се самозаключваше при затваряне. Майлс положи клещите под ръба му и се върна обратно. Освети мястото, където беше оставил Таура. Нямаше я.

— Таура — прошепна той. — Къде си?

Не последва отговор, не видя златисти очи да светят между колоните. Не му се щеше да вика. Слезе от последното стъпало и тихо, но бързо затича из подземието. Студеният каменен под изсмукваше през чорапите топлината от краката му и го караше с копнеж да си спомня за изгубените ботуши.