Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 78

* * *

Когато действието на фаст-пента най-после беше неутрализирано, шефът на охраната никак не беше доволен от доклада на сержанта за заловените трима униформени мъже, които той бил пуснал да си вървят само с една глоба. Така че вдигна на крак цялата смяна и изпрати едно въоръжено отделение да проследи избягалите Дендарии. После със загрижено изражение, много приличащо на онова на сержанта по време на признанието за унизителния пропуск, съчетано с кисело задоволство и причинено от фаст-пента, огледа Майлс и се свърза по видеоекрана с Риовал.

— Сър? — предпазливо се обади шефът на охраната.

— Какво има, Молия? — Лицето на барон Риовал беше сънено и раздразнено.

— Извинявам се, че ви безпокоя, сър, но реших, че ще искате да научите за току-що хванатия нарушител. Ако се съди по облеклото и снаряжението, не е обикновен крадец. На външен вид е странен — прилича на високо джудже. Промъкнал се е през тръбопроводите. — Молия вдигна за доказателство комплекта инструменти за вземане на генетични материали, за блокиране на електронни сигнализации и оръжията на Майлс.

— Интересува се от барапутранското чудовище — намеси се сержантът.

Риовал се усмихна доволно и очите му светнаха. Той отметна глава и се засмя.

— Трябваше да се досетя. Кражба вместо покупка, така ли, адмирале? Браво, Молия!

Шефът на охраната, изглежда, се поуспокои.

— Познавате ли този малък мутант, сър?

— Да, познавам го. Нарича себе си Майлс Нейсмит. Наемник… представя се за адмирал. Самопроизведен, несъмнено. Свършил си чудесна работа, Молия. Задръж го. Сутринта ще се заема с него лично.

— Как да го задържа, господарю?

Риовал вдигна рамене.

— Забавлявай се с него. Прави каквото искаш.

Образът на Риовал изчезна и Майлс се намери между намръщените лица на шефа на охраната и сержанта.

За разтоварване от напрежението един снажен охранител хвана Майлс, а сержантът го удари в корема. Но шефът на охраната все още не беше се оправил от фаст-пента, за да изпита истинско удоволствие от това малко отмъщение.

— Дошъл си да видиш барапутранския войник-играчка, нали? — попита той и разтри собствения си корем.

Сержантът от охраната погледна шефа си.

— Знаете ли, мисля, че трябва да изпълним желанието му.

Началникът на охраната потисна едно оригване и се усмихна, сякаш виждаше някаква приятна гледка.

— Прав си.

Майлс отправи безмълвна молитва да не му счупят ръцете и закуцука през множество коридори и тръбни подемници, следван от сержанта и шефа на охраната. После слязоха до самото дъно — прашен сутерен, пълен с изхвърлена апаратура и резервни части, и отвориха един заключен капак на пода. Стълбата под него се спускаше надолу в неизвестността.

— Последното нещо, което хвърлихме долу, беше един плъх — каза сержантът. — Найн сигурно отдавна го е излапала. Бясна е от глад. Метаболизмът й е невероятен.