Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 65

— Искам да се махна. Искам да си купя билет и да замина оттук.

— Защо не отидеш в някой от офисите на трите галактически пътнически линии тук и не си купиш билет? — попита сухо Майлс.

— Заради договора — отвърна Никол. — На Земята не си давах сметка какво ще означава да дойда на Джексън Хол. И дори не мога да си платя билета, освен ако баронът не реши сам да ме пусне. А изглежда, по някакъв начин… животът ми тук става все по-скъп. Според моите сметки… преди да ми изтече договорът ще стане много по-лошо.

— Още колко остават? — попита Торн.

— Още пет години.

— Ай — въздъхна съчувствено той.

— Значи ти искаш да ти помогнем да нарушиш синдикалния договор — каза Майлс. — Да те измъкнем тайно, предполагам.

— Ще си платя. Сега мога да платя много повече, отколкото ще мога догодина. Работата не е такава, каквато си я представях, когато дойдох. Говореха ми за записи, за видеоклипове… няма нищо такова. Мисля, че няма и да има. Аз трябва да мога да достигна до по-широка публика, за да мога някога да си платя пътя за връщане у дома. При моя народ. Искам… да се махна оттук преди да падна в онази гравитационна яма. — Тя посочи с палеца на горната си ръка планетата, около която се въртяха по орбита. — Хората, които стъпват на нея, никога не се връщат. — Никол спря. — Вие страхувате ли се от барон Фел?

— Не! — извика Торн.

— Да — каза Майлс.

Двамата размениха язвителни погледи.

— Ние сме склонни да внимаваме в отношенията си с барон Фел — каза Майлс. Торн вдигна рамене в знак на съгласие.

Никол се намръщи, заобиколи масата, извади от зелената си копринена блуза пачка банкноти планетарна валута и ги сложи пред Майлс. И тупна отгоре и една монета.

— Тези пари ще успокоят ли нервите ти?

Бяха най-малко две хиляди бетански долара, вероятно със средна номинална стойност, макар че еднодоларовата бетанска монета върху пачката не позволяваше да се види точно каква.

— Е — каза Торн и погледна Майлс, — какво е нашето мнение като наемни войници?

Майлс се облегна на стола си замислен. Тайната за самоличността му не беше единствената услуга, на която Торн можеше да се позове, ако пожелаеше. Майлс си спомняше деня, когато само с шестнадесет души в бойни доспехи и много нерви Торн помогна да завладеят една астероидна минна станция и дреднаута „Триумф“.

— Аз поощрявам творческото мислене на моите командири — каза най-после той. — Проведи преговора, капитане.

Торн се усмихна, взе монетата и каза на музикантката:

— Идеята ти е правилна. Но парите ти не са.

Тя посегна колебливо към блузата си и спря, защото Торн бутна банкнотите обратно към нея.

— Какво?

Той подхвърли монетата във въздуха и я хвана.

— Това е точната сума. За сключване на официален договор, разбираш. — Бел й протегна ръка. Никол за момент се смути, после я стисна. — Договорихме се — каза щастливо Торн.

— Герою, не забравяй, че ще използвам правото си на вето, ако не успееш да го направиш тайно — каза Майлс и заклати заканително пръст. — Това е моят дял от цената.

— Да, сър — съгласи се Торн.

* * *