Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 62

Лоис Макмастър Бюджолд

От стиснатите устни на Фел стана ясно, че е разбрал.

— Наистина — каза хладно Фел.

В този момент Бел, който следеше пазарлъка, ги прекъсна ужасен.

— Ти нямаш право да продаваш нейната плът! Тя не е твоя собственост. Четириръката не е продукт на Джексън Хол, тя е свободна галактическа гражданка!

И двамата барони се обърнаха към Бел, сякаш наемникът беше мебел, която неочаквано е проговорила, без да й е дадена думата. Майлс трепна.

— Барон Фел може да продаде нейния договор — каза с ледено спокойствие Риовал. — И точно това обсъждаме. Помежду си.

Бел не обърна внимание на намека.

— На Джексън Хол има ли практическа разлика дали ще го наречете договор или плът?

Риовал хладно се усмихна.

— Никаква. Според закона тук собствеността е повече от девет десети.

— Това е абсолютно незаконно.

— Законно, скъпи ми… ах… вие сте бетанец, нали? Това обяснява всичко — отвърна Риовал. — Законно е онова, което са решили властите на планетата и могат да го наложат. Аз не виждам тук лица от бетанската изпълнителна власт, които да ни наложат своята странна версия на морал и законност. Ти виждаш ли, Фел?

Фел слушаше вдигнал вежди, едновременно развеселен и раздразнен.

Без се изненада.

— Значи ако извадя оръжие и те ударя по главата, ще бъде съвсем законно, така ли?

Телохранителят настръхна и се приготви за скок.

— Престани, Бел — промърмори Майлс.

Но на Риовал му стана интересно да дразни бетанския натрапник.

— Ти нямаш оръжие. Но като оставим настрана закона, подчинените ми са инструктирани да отмъстят за мен. При дадените обстоятелства това може да се схваща както като естествена реакция, така и като наказателен акт. Всъщност ти ще установиш, че един такъв неуместен импулс наистина е незаконен.

Барон Фел погледна Майлс в очите и леко кимна. Време бе да се намеси.

— Трябва да си тръгваме, капитане — каза Майлс. — Ние не сме единствените гости на барона.

— Опитайте топлия бюфет — предложи любезно Фел.

Риовал демонстративно остави Бел без внимание и се обърна към Майлс.

— Прескочете до моя институт, ако ви е на път, адмирале. Дори един бетанец може да разшири хоризонтите на своя опит там. Сигурен съм, че моите хора могат да ви предложат нещо интересно за парите, с които разполагате.

— Вече не разполагам с никакви пари — отвърна Майлс. — Барон Фел изчерпи кредитната ми карта.

— Ах, много лошо. Може би при следващото пътуване — каза Риовал и се обърна незаинтересован настрана.

Бел не се помръдна.

— Вие не можете да продавате граждани на галактиката там долу — каза той и посочи нервно към кривината на планетата, която се виждаше през люка. Четириръката Никол ги наблюдаваше безизразно иззад цитрата си, но сините й очи блестяха.

Риовал се обърна неочаквано, преструвайки се на изненадан.

— О, капитане, току-що се сетих. Като бетанец… ти трябва да си истински генетичен хермафродит. Ти самият си пазарна рядкост. Аз мога да те наема с два пъти по-голямо заплащане от сегашното. И без риск да бъдеш застрелян. Гарантирам ти, че ще бъдеш изключително популярен. Твоята група се цени високо.