Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 62
Лоис Макмастър Бюджолд
От стиснатите устни на Фел стана ясно, че е разбрал.
— Наистина — каза хладно Фел.
В този момент Бел, който следеше пазарлъка, ги прекъсна ужасен.
— Ти нямаш право да продаваш нейната плът! Тя не е твоя собственост. Четириръката не е продукт на Джексън Хол, тя е свободна галактическа гражданка!
И двамата барони се обърнаха към Бел, сякаш наемникът беше мебел, която неочаквано е проговорила, без да й е дадена думата. Майлс трепна.
— Барон Фел може да продаде нейния договор — каза с ледено спокойствие Риовал. — И точно това обсъждаме. Помежду си.
Бел не обърна внимание на намека.
— На Джексън Хол има ли практическа разлика дали ще го наречете договор или плът?
Риовал хладно се усмихна.
— Никаква. Според закона тук собствеността е повече от девет десети.
— Това е абсолютно незаконно.
— Законно, скъпи ми… ах… вие сте бетанец, нали? Това обяснява всичко — отвърна Риовал. — Законно е онова, което са решили властите на планетата и могат да го наложат. Аз не виждам тук лица от бетанската изпълнителна власт, които да ни наложат своята странна версия на морал и законност. Ти виждаш ли, Фел?
Фел слушаше вдигнал вежди, едновременно развеселен и раздразнен.
Без се изненада.
— Значи ако извадя оръжие и те ударя по главата, ще бъде съвсем законно, така ли?
Телохранителят настръхна и се приготви за скок.
— Престани, Бел — промърмори Майлс.
Но на Риовал му стана интересно да дразни бетанския натрапник.
— Ти нямаш оръжие. Но като оставим настрана закона, подчинените ми са инструктирани да отмъстят за мен. При дадените обстоятелства това може да се схваща както като естествена реакция, така и като наказателен акт. Всъщност ти ще установиш, че един такъв неуместен импулс наистина е незаконен.
Барон Фел погледна Майлс в очите и леко кимна. Време бе да се намеси.
— Трябва да си тръгваме, капитане — каза Майлс. — Ние не сме единствените гости на барона.
— Опитайте топлия бюфет — предложи любезно Фел.
Риовал демонстративно остави Бел без внимание и се обърна към Майлс.
— Прескочете до моя институт, ако ви е на път, адмирале. Дори един бетанец може да разшири хоризонтите на своя опит там. Сигурен съм, че моите хора могат да ви предложат нещо интересно за парите, с които разполагате.
— Вече не разполагам с никакви пари — отвърна Майлс. — Барон Фел изчерпи кредитната ми карта.
— Ах, много лошо. Може би при следващото пътуване — каза Риовал и се обърна незаинтересован настрана.
Бел не се помръдна.
— Вие не можете да продавате граждани на галактиката там долу — каза той и посочи нервно към кривината на планетата, която се виждаше през люка. Четириръката Никол ги наблюдаваше безизразно иззад цитрата си, но сините й очи блестяха.
Риовал се обърна неочаквано, преструвайки се на изненадан.
— О, капитане, току-що се сетих. Като бетанец… ти трябва да си истински генетичен хермафродит. Ти самият си пазарна рядкост. Аз мога да те наема с два пъти по-голямо заплащане от сегашното. И без риск да бъдеш застрелян. Гарантирам ти, че ще бъдеш изключително популярен. Твоята група се цени високо.