Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 59
Лоис Макмастър Бюджолд
— Аз не съм от тях — отговори баронът с явно съжаление.
Майлс вдигна вежди истински изненадан. Очевидно този мъж не считаше процеса за убийство.
— Поради някакви непреодолими медицински пречки ли? — запита той, като придаде съчувствена нотка на гласа си. — Искрено съжалявам, сър.
— Може и така да се каже. — Усмивката на барона разкри силно отвращение. — При операцията за трансплантация на мозък някакъв процент от пациентите умират…
„Да — помисли си Майлс, — и за клоновете, чиито мозъци се изхвърлят, за да се освободи място, процентът е сто.“
— …друг процент страдат от различни постоянни увреждания. Това са рисковете, които човек трябва да приеме за наградата да продължи живота си.
— Но наградата е толкова голяма!
— Някои пациенти умират на операционната маса не случайно. Ако техните врагове са достатъчно хитри и имат възможност да го уредят. А аз имам немалко врагове, адмирал Нейсмит.
Майлс направи един малък жест в смисъл на „Кой ли би си помислил такова нещо?“ и продължи да си придава вид на дълбоко заинтересован.
— Според моите изчисления шансът да оживея при една мозъчна трансплантация е много под средния — продължи баронът. — Затова ме интересуват алтернативите. — Той замълча очаквателно.
— Ох — каза Майлс. Ох, наистина. Той разглеждаше ноктите си и напрегнато мислеше.
— Вярно е. Веднъж се подложих на един… неутвърден експеримент. Оказа се преждевременен. Много рано пренесен от животни върху хора. Не беше успешен.
— Не е бил успешен? — възкликна баронът. — Но вие изглеждате в отлично здравословно състояние, адмирал Нейсмит.
Майлс вдигна рамене.
— Да, имаше известна полза за мускулите, цвета на кожата, косата. Но костите ми са като на стар човек, крехки. — „Вярно е“ — помисли си Майлс. — Податливи са на костновъзпалителни атаки… има дни, през които не мога да се движа без болкоуспокоително. — „И това е вярно, дявол да го вземе. Едно ново и още неутвърдено медицинско откритие.“ — Очакваната продължителност на живота ми не се смята за добра. — "Например, ако някои тук разберат кой всъщност е „адмирал Нейсмит“. — Ако не сте склонен да търпите болка и не ви радва перспективата да осакатеете, не бих ви препоръчал тази процедура.
Баронът го огледа от главата до краката и разочаровано кимна.
— Разбирам.
Бел Торн, който добре знаеше, че широко разпространената мълва за „Бетанското лечение за подмладяване“ е пълна измислица, слушаше с добре прикрито веселие и успешно успяваше да потисне усмивката си. Благословено да е неговото малко сърдито сърце.
— Все пак — каза баронът, — вашият… учен може междувременно да е усъвършенствал процеса.
— Страхувам се, че не е — отвърна Майлс. — Той умря. — Майлс разпери безпомощно ръце. — От старост.
— О! — баронът отпусна рамене.
— А, ето те и теб, Фел — прозвуча един нов глас. Баронът изправи рамене и се обърна.
Мъжът, който го поздрави, бе толкова консервативно облечен, колкото и Фел. Придружаваше го мълчалив млад мъж — явно телохранител. Последният носеше униформа — червена копринена туника с висока яка и свободни черни панталони. Не беше въоръжен. На Станцията само хората на Фел имаха право да носят оръжие. Тук бяха наложени най-строгите правила за оръжието, които Майлс беше срещал. Но мазолестите ръце на телохранителя показваха, че той може би не се нуждае от оръжие. Очите му трепкаха, ръцете му леко потръпваха — свръхбдителност, постигната с изкуствени средства. Ако станеше нужда, той можеше да нанесе удар с зашеметяваща бързина и неподозирана сила. Не след дълго щеше да се пенсионира млад и да изживее останалата част от живота си с нарушена обмяна на веществата.