Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 56

Някъде засвири необикновена музика. Майлс не можеше да определи инструмента… инструментите, по-скоро. Двамата с Торн се спогледаха, мълчаливо се разбраха и тръгнаха към звука. Намериха музиканта до едно спирално стълбище, пищно декорирано със станция, планета и звезди. Майлс гледаше учудено, с широко отворени очи. Този път хирурзите на Къща Риовал бяха отишли прекалено далеч…

Малки декоративни цветни звезди очертаваха сферичното поле на голям балон за безтегловност. В него плуваше жена и свиреше. Ръцете й блестяха на фона на зелена коприна. Четири ръце с цвят на слонова кост… Носеше приличен на кимоно жакет, пристегнат с коланче, и съответни на него шорти, от които на мястото на краката излизаше втора двойка ръце. Косата й беше къса, мека, абаносовочерна. Очите й бяха затворени, розовите бузи носеха отпечатък на ангелско спокойствие — възвишено, далечно, ужасяващо.

Странният й музикален инструмент висеше във въздуха пред нея — плоска полирана дървена рамка с опънати блестящи струни и резонатор. Тя удряше с ослепяваща бързина от двете страни на струните с четири чукчета от филц. Музиката се лееше като водопад.

— Боже господи! — възкликна Торн. — Това е четириръка.

— Да, видях.

— Четириръка. И е много далеч от дома си.

— Искаш да кажеш, че… не е местен продукт?

— Определено.

— Това малко ме успокои. Откъде е дошла?

— Преди около двеста години… приблизително по времето, когато били създадени хермафродитите — по лицето на Торн премина странна кисела усмивка, — е, хората се надпреварвали с експерименти в областта на генното инженерство за създаване на утробен репликатор. Наскоро след това последвали закони, забраняващи тези опити, но междувременно някой решил, че са създали раса, която може да живее в безтегловно пространство. Но след това била създадена изкуствената гравитация и интересът към тази раса изчезнал. Четириръките избягали… техните потомци стигнали далеч отвъд Земята и заживели като самостоятелна група. Говори се, че не общуват почти с никого. Много необичайно е да срещнеш някого от тях. Шт. — Леко отворил уста Торн слушаше музиката.

„Толкова необичайно, колкото и да срещнеш бетански хермафродит в Свободната наемническа Дендарии флота“ — помисли си Майлс. Но музиката заслужаваше внимание, макар че, изглежда, малцина сред тази параноидна тълпа изобщо я забелязваха. Какъв срам! Майлс не беше музикален, но дори и той почувства силната страст на тази музика, която се простираше отвъд таланта, достигаше духа. Един краткотраен дух, звуци, втъкани във времето, и, подобно на времето, простиращи се отвъд кратковременната памет на човека, звуци, оставащи във вечността.

Музиката постепенно замря. Сините очи на четириръката музикантка се отвориха, лицето й от неосезаемо се превърна в обикновено човешко лице, напрегнато и тъжно.

— Ах — въздъхна Торн, стисна празната си чаша под мишница, вдигна ръце да ръкопляска, после се замисли и ги свали. Реши, че не трябва да привлича вниманието на безразличната тълпа.

Майлс също не искаше да привлича вниманието й и затова каза: