Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 53
Лоис Макмастър Бюджолд
Майлс се обърна към компютърния холовидеоекран и извика отново образа на планетата, към която се приближаваха. Отдалеч Джексън Хол изглеждаше доста скромна — планинска, твърде студена… топло беше само на заселения екватор… оградена на екрана от тънка като дантела схематична мрежа на оцветени спътникови пътища, орбитални транзитни станции и разрешени вектори за подход.
— Бил ли си тук, Бел?
— Веднъж, когато бях лейтенант във флота на адмирал Озер — отвърна наемникът. — Оттогава Къща Фел има нов барон. Техните оръжия все още се ползват с репутацията на добри, стига човек да знае какво купува. Не купувайте обаче ръчни неутронни гранати.
— Хм. От онези, които искат здрави ръце за хвърляне. Бъди спокоен. Неутронните ръчни гранати не фигурират в списъка. — Майлс му подаде дискетата.
Бел се наведе над ергономичния стол на Майлс да вземе дискетата.
— Да пусна ли в отпуск екипажа, докато чакаме любимците на барона да натоварят? Вие какво смятате да правите? Навремето близко до доковете имаше общежитие с всички удобства — басейн, сауна, чудесна храна… Мога да резервирам стая за двама…
— Мислех просто да се пошляя. — Майлс почувства как гърлото му се стегна.
— Но аз съм и жена — прошепна Бел.
— Покрай другото.
— Вие сте безнадеждно моносексуален, Майлс.
— Съжалявам. — Той смутено потупа ръката, която по някакъв начин се бе оказала на рамото му.
Без въздъхна и се изправи.
— Мнозина са моносексуални.
Майлс въздъхна. Може би трябваше да го отхвърли по-категорично… Бел засягаше този въпрос вече за седми път. Беше се превърнал почти в ритуал. Почти, но съвсем не на шега. Бетанецът или беше оптимист, или невъзприемчив… или пък, призна честно Майлс, имаше истински чувства. Знаеше, че ако сега се обърне, може би ще види в очите на хермафродита онази самота, за която той никога не беше говорил. Не се обърна.
„И кой съм аз, та да съдя другите“ — размишляваше тъжно Майлс, чието тяло беше му донесло толкова малко радост. Какво намираше Бел, прав и здрав, нормално висок, макар и с необичайно разположение на половите органи, толкова привлекателно в него — малкия полуинвалид? Той погледна към офицерската си Дендарии униформа. Беше си я заслужил. „Ако не можеш да си два метра висок, бъди два метра умен.“ Досега обаче не беше намерил решение на проблема с Торн.
— Мислил ли си някога да се върнеш на колонията Бета и да си потърсиш другар от твоите? — попита сериозно Майлс.
Торн вдигна рамене.
— Много е скучно. Затова напуснах колонията. Безопасно, ограничено…
— Но пък чудесно място за отглеждане на деца. — Устата на Майлс се изкриви в нещо като усмивка.
Торн се ухили.
— Познахте. Знаете ли, вие сте почти идеален бетанец. Почти. Шегите ви са бетански…
Майлс замълча.
— Какво не ми достига, за да съм напълно бетанец?
Торн докосна бузата на Майлс. Майлс трепна.
— Рефлексите — отговори Торн.
— Аха.
— Няма да ви издам.
— Зная.
Бел пак се наведе над него.
— Ще коригирам тази последна разлика…
— А, не — изчерви се Майлс. — Сега сме на акция.
— Доставка на оръжия — каза презрително Торн.