Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 3

Лицето на Илян беше сдържано и тъжно.

— Мислих и по тази възможност. После реших да я оставя на хирурзите.

— Понякога си истински мръсник, Саймън!

— Зная. — Илян седеше неподвижен. Чакаше. Гледаше. — Баща ти не може да си позволи скандал в правителството. Заговорът трябва да бъде осуетен независимо каква е истината. Казаното ще си остане тук… трябва да остане… само между нас двамата. Но аз трябва да зная истината.

— Амнистия ли ми предлагате? — Гласът на Майлс беше нисък, заплашителен. Той чуваше как бие сърцето му.

— Ако е необходимо — отговори Илян съвсем спокойно.

Майлс не можеше да стисне юмруци, нито дори да ги почувства, но размърда пръстите на краката си. Задушаваше се от ярост. Стаята се завъртя пред очите му. Той отвори уста да си поеме дъх.

— Ти… подлец… копеле мръсно! Ти се осмеляваш да ме наречеш крадец… — Майлс изрита завивките. Мониторът забибипка. Ръцете му бяха безполезни тежести, провиснали от раменете. — Като че ли ще ми даде сърце да открадна от Бараяр. Като че ли мога да открадна от собствената си смърт!… — Той провеси крака, напъна коремните си мускули, изправи се и зашеметен, почти в безсъзнание, политна напред. Нямаше ръце да се хване за нещо и да се задържи.

Илян скочи и го хвана преди да си разбие главата на пода.

— Какво правиш, момче?

Самият Майлс не беше сигурен какво иска да направи.

— Какво правите с моя пациент? — извика пребледнял военният лекар от прага и се втурна в стаята. — Този човек преди малко претърпя сериозна операция!

Лекарят беше изплашен и разгневен. Дотичалият след него санитар беше само изплашен. Опита се да спре лекаря — хвана го за ръцете и прошепна:

— Това е шефът на Сигурността, Илян!

— Зная кой е. Не ме интересува, дори да е духът на император Дорка. Няма да му позволя да върши своята… работа тук. — Лекарят погледна смело Илян. — Можете да проведете разпита си или както го наричате в собствения си проклет кабинет. В моята болница такива работи не разрешавам. Засега никой няма право на достъп до него!

Илян го погледна отначало объркан, след това разгневен.

— Аз не исках да…

Майлс мигновено прецени създалото се положение и артистично изпищя. Жалко, че точно сега не можеше да разпери ръце или да се хване за сърцето.

— Хубава сценка, а? — прошепна той в ухото на Илян, усмихна се злобно през стиснати зъби и се отпусна в ръцете му. Тялото му се разтърси от конвулсии, студената пот на челото му беше съвсем истинска.

Илян се намръщи, но внимателно го положи на леглото.

— Няма нищо — изфъфли Майлс на доктора. — Всичко е наред. Аз само… само… — „Се разстроих“ не изглеждаше убедително обяснение. Беше почувствал за момент, че главата му ще се пръсне. — Няма значение. — Чувстваше се ужасно объркан. Илян, когото познаваше от съвсем малък и смяташе, че се ползва с пълното му доверие, иначе защо го беше изпращал на такива отговорни самостоятелни акции… да си помисли такова нещо! Беше горд с доверието, оказано му още като млад офицер, когато изпълняваше самостоятелно тайни операции без никакъв контрол… Възможно ли бе цялата му кариера досега да не е била нужна на Империята, да е била само с цел да се държи настрана опасното, сакато паленце Вор? Присвояване на държавни средства! Какво грозно обвинение! Какво петно върху неговата чест и ум! Сякаш той не знаеше откъде идват държавните пари и на каква цена!