Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 127

— Значи сетаганданците са успели. Те са направили да забравиш кой е истинският ти враг.

— Кажи по-добре, че съм открила кой е истинският враг. Искаш ли да знаеш какво ни направиха те… нашите собствени другарчета…

— Сетаганданците искат вие да повярвате, че това — с махане на ръка той обхвана лагера — е нещо, което вие си правите един другиму. Като се биете помежду си, вие ставате техни марионетки. И през цялото време сетаганданците ви наблюдават и се наслаждават на вашето унижение.

Погледът й трепна само за миг. В тези хора беше почти болестно състояние да гледат във всички посоки — но не и нагоре към купола.

— Властта е по-добра от отмъщението — каза Майлс, без да трепне пред нейното студено като на змия, неподвижно лице, нито пред горящите като въглени очи. — Властта е нещо живо, чрез което човек може да хване бъдещето. Отмъщението е нещо мъртво, което се протяга от миналото да хване човека.

— А ти си един глупав смешник — прекъсна го тя, — протягащ се да хване онова, което става долу. Но сега аз те хванах. Това е власт. — Тя изви ръка и стисна юмрук под носа му, мускулите се свиваха и разпускаха. — Това е единствената власт, която съществува тук. Ти я нямаш и търсиш някой да ти пази задника. Но си сбъркал адреса.

— Не — извика Майлс и се почука по челото. — Това е власт. И аз я имам. Тя контролира това — той удари стиснатия си юмрук. — Хората могат да преместват планини, но идеите движат хората. Умовете могат да бъдат достигнати чрез телата… какъв е иначе смисълът на всичко това — той махна с ръка към лагера, — ако не да достигнат до умовете ви чрез вашите тела? Но властта действа и в двете посоки и отливът е по-силен от прилива.

Тя го гледаше.

— Когато сте позволили на сетаганданците да сведат вашата власт само до това — за по-голяма яснота той стисна нейния бицепс… беше като скала, покрита с кадифе, — сте им позволили да ви ограничат до най-слабата ваша част. И да ви победят.

— Те винаги почелят — отговори троснато тя и отблъсна ръката му. Майлс въздъхна облекчен, че не беше решила да я счупи. — Нищо от това, което вършим в този кръг, не може да доведе до успех. Каквото и да правим, ние си оставаме пленници. Те могат да ни спрат храната или проклетия въздух, или да ни смачкат на пюре. И времето е на тяхна страна. Ако ние се изпоколим да възстановим реда… нали това искаш да направим… единственото, което трябва да правят, е да чакат и отново да го разрушат. Ние сме бита карта. Пленени сме. Никой не е останал навън. Няма излизане оттук. Трябва да започнеш да свикваш с тази мисъл.

— Слушал съм тази песен и по-рано — каза Майлс. — Използвай главата си, жено! Ако са имали намерение да ви държат вечно, щяха да ви изгорят още в началото и да си спестят значителните разходи по издръжката на този лагер. Не. Те нямат намерение да ви държат вечно. Те искат вашите умове. Вие сте тук, защото бяхте най-добрите, най-умните, най-упоритите, най-силните, най-опасните за тях хора на Марилак. Потенциалните борци срещу окупацията ще се нуждаят от лидери. Планът на сетаганданците е да ви сломят и след това да ви върнат във вашия свят като малки обезсилени инфекции, предатели на собствения си народ.