Читать «Недостатъчно мъртъв» онлайн - страница 277

ЗАЩОТО Я ОБИЧАШ.

Бормашината сега беше сред уликите, заключена на сигурно място в склада за доказателства от местопрестъплението в залата за тежки произшествия. Но обликът на онова, което представляваше, и думите, прошепнати по-рано през деня от Джекс в болничното легло, щяха дълго време да го преследват.

Мислите му се върнаха към Санди. Към абсолютната убеденост на Дик Поуп, че те с Лесли са я видели в Мюнхен.

Ако това беше вярно и тя беше избягала от тях, какво означаваше това? Че е започнала нов живот и не искаше връзка с предишния си? Но в това нямаше никакъв смисъл. Те бяха толкова щастливи заедно… или поне той така смяташе. Може би тя беше получила някакъв срив? В който случай идеята на Кулен да се посетят всички лекари, болници и клиники в Мюнхен можеше да донесе някакъв резултат. А после какво?

Щеше ли той да се опита да поднови живота си с нея, знаейки, че веднъж го е напуснала и че можеше да го направи пак? И да разруши всичко, което имаше с Клео?

Съществуваше, разбира се, и възможността семейство Поуп да са сгрешили. Да е била просто друга жена, която е приличала на Санди, както жената, подир която той тича в Английската градина. Бяха минали девет години. Хората се променяха. Понякога дори и той се затрудняваше да си спомни как изглеждаше Санди.

А истината беше, че дълбоко в сърцето му Клео сега означаваше много повече в живота му.

Онзи единствен ден в Мюнхен едва не прекъсна връзката им. Да се залови да претърсва мащабно града означаваше сериозна задача, кой знае с какви последствия. Девет години беше гонил напразно сенките. Може би беше време вече да спре. Време да загърби миналото.

Той заспа с намерението поне да опита.

Събуди се два часа по-късно, разтреперан от кошмар, който се повтаряше през няколко месеца. Чуваше гласа на Санди да пищи от мрака. Да пищи за помощ.

Мина почти цял час, преди да заспи отново.

* * *

В шест сутринта седна в колата и си отиде у дома, облече си тренировъчния костюм и се насочи към крайбрежния булевард. Болеше го почти всеки мускул от тялото, а глезенът не му даваше да тича, затова изкуцука дотам и обратно, като свежият утринен въздух проясни главата му.

Когато излизаше от банята, загърнат в хавлията, чу как вратата на стаята на Брансън се отвори, а после се вдигна дъската на тоалетната чиния. Минути по-късно, докато се приготвяше да се обръсне, чу как приятелят му шумно пикае като супертанкер, който изхвърля мръсна вода от трюма.

Най-сетне се чу звук на пусната вода и Брансън се провикна:

— Чай или кафе?

— Добре ли чух? — попита Грейс.

— Ами реших, че от мен ще ти стане чудесна женичка.

— Само ми направи чай. Зарежи брачната нощ, чу ли?

— Чаят идва!

Брансън си тананикаше нещо, докато трополеше по стълбите, и Грейс се зачуди с какво ли се е нагълтал тази сутрин. После отново се съсредоточи върху бръсненето и проблема, който му оставаше да разреши. Макар че някъде в малките часове на нощта вече беше решил откъде да започне.

* * *

Малко след десет отново седеше в малката чакалня в офиса на архиваря в кметството на Брайтън с папка досиета в ръка.