Читать «Синовете на Великата мечка» онлайн - страница 5

Младият Адамс прехапа устни. Пит престана да подсвирква, тъй като майорът вече бе разбрал откъде идва свирукането.

— Други въпроси? — Това беше чиста реторика. В същност майорът искаше да приключи разговора.

— Аз имам още един въпрос — рече въпреки всичко Адамс.

— Моля? — Гласът на майор Смит прозвуча раздразнено.

— Дакота сключиха само преди няколко години с нашето правителство договори „завинаги“ относно притежанието на ловните райони от Блек Хилс на юг до Северен Мисури. Какво ще стане с този договор?

Кръвта букна в слепоочията на майора.

— Това не е наша работа! — заяви той достатъчно рязко, за да запази достойнството си пред лейтенант Уорнър и да стресне собствената си неспокойна съвест. — Всички дакота са длъжни да се преселят в определените им резервати и ако отказват, ние ще стреляме.

— В кой резерват трябва да се преселят живеещите на юг племенни групи? — попита Адамс.

Майорът не разбра, че и в този въпрос имаше скрита умисъл. Той го прие като съответно военно любопитство.

— Ето! — Комендантът разстла една географска карта, коя-то стоеше сгъната до ръката му, и я избута пред погледа на лейтенанта и на Адамс. — Ето тук… в оградените с черна линия местности. Там ще се оттеглят всички дакота, ще предадат оръжието си и ще се научат да обработват земята и да отглеждат добитък.

Пит нямаше намерение да поглежда в картата, тъй като и без това не би могъл да се ориентира по нея. Драгунът стоеше съвсем безучастен в дъното на канцеларията; простата му униформа му даваше да разбере, че той няма право дори мислено да се намесва в подобни съвещания с коменданта.

— Резерватът непосредствено на югоизток от Блек Хилс е отдалечен само на един хвърлей камък от нашия форт — допълни обясненията си Смит. — Там ще натикаме племенните групи от горното поречие на Плат и от Ниобрара. Ясно ли е?

— Тъй вярно — отвърна Уорнър, този път съвсем кратко. — Ще получим ли подкрепление?

— Именно това искам да помоля в моите две писма, с които Пит ще потегли утре лично към форт Рандал и към Янктон при полковник Джекмън. Смятам, че ще трябва да придадем към Пит трима от нашите хора, трима опитни погранични жители, които да го защищават сигурно и сами да изложат с устни доклади нашето становище както в Рандал, така и в Янктон. Кого предлагаш от своите хора, Адамс? Кой познава добре прерията, може да се разчита на него и ще се наеме да докладва ясно и кратко?

— Ако нямате нищо против, аз сам ще отида.

— Ти не, ти си ни необходим тук. Може би Джордж?

— Той излезе на разузнаване и още не се е върнал.

— Колко се е забавил?

— Пет часа.

— Търсихте ли го?

— Няма смисъл в тази пясъчна и снежна буря. Тръгнем ли да го търсим, само ще застрелят още някого от нас.

— Как така ще го застрелят? Откъде знаеш, че Джордж е застрелян?

— Така предполагам.

— Не си въобразявай толкова много, Адамс… Значи не можем да разчитаме утре на Джордж. Впрочем защо си го изпратил сам? Нали съм заповядал да вървите винаги по двама или по трима?