Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 4

Обзета от пристъп на невинна гордост, Никол не можа да не се възхити на поразителната красота на майка си. С огненочервена коса, безупречни черти и котешки, смарагдови очи, Анабел Ашфорд несъмнено беше една от най-красивите жени в Англия.

— О, ето къде си била, скъпа — хладно каза Ейдриън. — Не мислиш ли, че проявяваш неучтивост, като изоставяш гостите си?

Анабел с безразличие повдигна рамене. После протегна ръце към Никол, усмихна се с вълшебната си усмивка и детето нетърпеливо полетя към нея. Не се случваше често мама да проявява любвеобилност. Никол пазеше в душата си тези мигове така, както би пазела съкровище. С глава, положена върху прекрасната гръд на Анабел, Никол стеснително се усмихна на Робърт Саксън.

Като хвърли на съпруга си пресметлив поглед, Анабел измърмори:

— Толкова е топло, Ейдриън, а и ти знаеш, че тези провинциални забави не са ми по вкуса. Ще се върна след минути. Просто се нуждаех от миг спокойствие. Робърт беше така любезен да ми предложи компанията си и да ме отведе настрани от всички тези надути селяндури.

С широко отворени, учудени очи, Никол вдигна поглед към майка си.

— Не ти ли харесва увеселението, мамо? Мисля, че е превъзходно!

— Разбира се, че ми харесва, мила! Просто този вид забавление не е така вълнуващо като тези, които посещаваме с баща ти в Лондон. Това е всичко, което имах предвид.

Доволна, Никол остана в прегръдките на майка си, без да има представа каква очарователна гледка бяха те двете. Робърт Саксън беше този, който направи коментара.

— Поздравления, Ашфорд. Вие притежавате такава красива съпруга и, както изглежда, изключително хубаво дете. С тази коса и уста и с тези огромни, топазени очи само след няколко години вашата дъщеря ще има тълпи от обожатели.

Никол се изчерви и извърна глава, въпреки че беше много доволна. Ейдриън хвърли към Саксън не много дружелюбен поглед и отговори уклончиво. Усетила, че разговорът между тримата възрастни се поддържа за пред нея, Никол прегърна още веднъж майка си, изправи се и каза:

— Ако ме извините, ще отида да потърся Джайлз.

— Тичай, сладурче — отговори Ейдриън и Никол тръгна по настланата с плочи пътека към къщата.

Въздухът беше изпълнен с лек аромат на лавандула, смесващ се с тежкия парфюм на розовите храсти. Днешният ден беше толкова специален, че Никол щеше да го запомни завинаги. Първото й празненство с възрастните — с мама, толкова красива и с татко, толкова мъжествен и мил. Беше чудесно. Чудесно беше да живее тук в Ашланд, чудесно беше да има Джайлз за брат и да бъде дъщеря на родителите си. С нарастваща гордост тя се приближи до великолепната къща, която наричаше свой дом. Мислеше си за поколенията Ашфорд, които бяха живели в същата тази къща. Някой ден тя щеше да направи велики неща!

Тя хукна да търси Джайлз и го откри в плевника на конюшнята. Близнаците прекараха няколко минути, гледайки все още несигурните движения на новородената кобилка. Като се изправи на крака и изчисти полепналите по роклята си сламки, Никол каза: