Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 2

Малкото личице на Никол веднага засия от възхищение. Тя скочи от леглото и изпълни въздуха с въпроси.

Останали без дъх, няколко минути по-късно децата стигнаха до конюшните зад къщата. Като стъпваха на пръсти, те се приближиха до едно от отделенията в просторната конюшня. Ейдриън Ашфорд, висок и красив, обут в бричове и с елегантно прилепнал син жакет, вече стоеше там заедно с главния коняр, мистър Браун. Като погледна през рамо, Ейдриън се усмихна на децата и им махна да се приближат.

— Виждам, че си я събудил? Не можа ли да почакаш? — попита той с топла усмивка.

— Не! Освен това Ники щеше да побеснее, ако не й бях съобщил веднага. Знаеш колко е сприхава! — отговори Джайлз, а очите му танцуваха.

Никол му се оплези и отправи бляскава усмивка към баща си.

— Сега съм голяма! Младите дами не са сприхави! — отбеляза с престорена скромност тя.

Джайлз подсвирна и се разсмя. Изпълнен с жал Ейдриън се опита да я вдигне на ръце.

— Ставаш прекалено голяма, любима моя. След година, две ще се наложи да си напомням, че вече не си малкото ми момиче.

— О, татко! Аз винаги ще бъда твоето малко момиче! — обеща Никол с жар, а ръцете й обвиха врата му в здрава прегръдка. Баща й я целуна по челото и я свали на земята. Като втъкна внимателно зад ухото й едно огнено кичурче той нежно каза:

— Сигурен съм, че ще бъде така, любима моя. Но хайде, ела да се порадваме на малката дъщеричка на Шадоу.

С блеснали като скъпоценни камъни очи, Никол се обърна и се втренчи в кончето. След няколко минути каза:

— Знам, че не е много умно, но ми харесва името Миднайт¹. Родила се е точно в полунощ и със сигурност е черна като средата на нощта!

— Това име е съвършено точно, Ники!

— Отличен избор — изкоментира Ейдриън. После, след като издърпа на крака Никол той каза. — Мисля, че доста време се мотахме в конюшнята. Майка ви вероятно се чуди къде сме изчезнали всички. Не забравяйте, че само след няколко часа очакваме гости.

— Как бих могла да забравя! — промърмори Никол.

Джайлз й хвърли закачлив поглед, след което й отвърна:

— Е, съдейки по дрехата, с която си облечена и свободно оставената ти грива, със сигурност изглежда, че си забравила!

— О, престани! Много Добре знаеш, че не съм! Само почакай да ме видиш след около час! — Като каза това тя се затича, а дългата й, огнена коса се развя като знаме зад нея.

Два часа по-късно, когато Никол стоеше на широките, мраморни стъпала, водещи към входа на Ашланд и посрещаше пристигащите гости, никой не би я свързал с лудетината, която бе коленичила в сламата в конюшнята. Застанала самоуверено между баща си и Джайлз, облечена в най-привлекателната масленожълта муселинена рокля, с прихваната на тила дълга коса, спускаща се като водопад от блестящи къдри, Никол беше всичко, което трябваше да бъде една дъщеря на аристократ. Ейдриън Ашфорд много се гордееше с децата си и това много явно личеше по усмивките и окуражаващите погледи, които им хвърляше, докато те продължаваха да поздравяват гостите.

Никол изпитваше наслада от всеки миг. Единственото й разочарование беше, че майка й, Анабел, посрещаше гостите в градината, вместо да остане на стъпалата заедно с тях. Но в този великолепен ден това беше дреболия и Никол я прогони от съзнанието си.