Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 28

— Не разчитай на това! Някой може да го направи и тогава наистина здраво ще загазим. Непрекъснато ти повтарям, когато ходиш да се къпеш да ме уведомяваш, за да мога да те пазя.

Без изобщо да се притеснява от голотата си Никол направи гримаса и изръмжа.

— Мисля, че се безпокоиш прекалено много.

Алън възмутено поклати глава.

— Не мисля, че ти си наясно с риска, който поемаме. Облечи си някакви дрехи!

Никол добродушно обу дългите, памучни панталони и без да губи време да овързва гърдите си, навлече грубата бяла, ленена риза. — Ето, доволен ли си? — предизвика го тя.

На лицето му с тъмен тен се появи усмивка и с блеснали, сини очи той се засмя.

— Да, доволен съм. Но мисля, че съм мъж и те предпочитам в предния вариант. Ела тук сега и ме остави да оправя тази твоя оплетена грива!

Никол послушно се приближи до него. Той се настани удобно върху една издадена част от скалата, заобикаляща залива. Накара я да коленичи пред него и се зае с косата й. После немилостиво я издърпа на гърба й и я стегна в опашка. След като свърши, той се изправи и протегна ръка, за да й помогне да се вдигне на крака. Като се вгледа в тези огромни, приличащи на топази очи, чиято тъмнина се подсилваше от гъстите, черни ресници и златист тен, Алън притеснено се зачуди колко ли дълго щеше да продължи този маскарад. Устата й беше прекалено чувствителна и пълна, за да принадлежи на мъж; носът й, със своята чиста линия, нарушена съвсем слабо в края, където леко се вирваше нагоре, също беше чисто женствен.

Фактът, че изглеждаше с около три години по-млада от възрастта си, помагаше в значителна степен. Алън си помисли, че един изтънчен младеж на петнадесет би могъл да прилича на Никол. Усмихна й се, но не можа да се въздържи и попита сериозно.

— Никол, колко дълго мислиш да носиш тази дегизировка? Рано или късно трябва да сложиш край на това. Нали нямаш намерение да се превърнеш в стара мома?

Никол повдигна едното си рамо и извърна очи от настоятелния поглед на Алън. Докато се взираше в океана, примижала на слънцето, тя бавно заговори.

— Ако направя както ти искаш и се върна в Англия, няма да постигна нищо друго, освен да понеса отложената си с пет години присъда. Семейство Маркъм ще продължат да контролират както личността ми, така и парите ми. Имам две възможности — да чакам, докато навърша двадесет и една години или да се омъжа. — Тя се обърна към него и закачливо го попита:

— Ще се ожениш ли за мене, Алън?

Алън безпомощно я гледаше, изгубил ума и дума. Никол, като видя изражението му, се заля от смях.

— Виждаш ли — нямам друг избор, освен да чакам да навърша необходимата възраст.

Алън се опита да обясни, но се улови, че заеква пред развеселените очи на Никол. Самоувереността й често го притесняваше. Тя не притежаваше нито капчица женски подход. Мислеше ясно и практично като мъж и понякога Алън отчаяно се чудеше дали съзнаваше, че беше жена. Той не беше влюбен в нея, но наистина много я обичаше. Отнасяше се с нея като с по-малък брат и дори на него понякога му беше трудно да си припомни, че разговаря с жена. Но в случаи като сегашния, той беше изключително наясно, че Никол беше жена, при това млада жена с добро потекло, със семейство в Англия, което сигурно се чудеше каква е съдбата й.