Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 27

Мисълта за Алън разведри настроението й. Алън беше този, който намекна на Сейбър, че не беше много разумно Ник да наблюдава всичко, което става в капитанската каюта. Несъмнено припомняйки си многобройните случаи, в които бе забавлявал в стаята си дами с не много морален характер, докато Ник спеше в ъгъла си, устата на Сейбър се беше извила в ленива усмивка. Тогава беше наредил на Алън да намери нещо наблизо за момчето. Вследствие на това Никол стана гордият собственик на малък шкаф, намиращ се до вратата на капитанската каюта.

Наистина беше шкаф, но Алън нареди на корабния дърводелец да направи известни подобрения. И така Никол вече притежаваше малка стаичка, която събираше хамака й и една тапицирана с кожа ракла, приютила личните й вещи. Месеците минаваха и тя често изразяваше благодарността си, че Сейбър бе приел предложението на Алън.

Слънцето започна да става прекалено горещо, за да продължава да лежи неподвижно на пясъка. Никол се изправи и бавно закрачи към края на брега. Страхът от акулите я беше напуснал и тя продължи да върви, докато водата стигна до кръста й. После заплува сред примамливата синева. Продължи да плува, докато се почувства уморена и лениво се отправи към плитчините. Като си мислеше, че никой не я наблюдава, тя беше толкова естествена и безгрижна, колкото могат да бъдат само младите. Изправи се засмяна, вдигайки лице за целувката на слънцето. Синьо-зелените води се въртяха около стройните й бедра като великолепна одежда от бляскав сатен. Но Никол не беше сама.

Мъжът, който стоеше омагьосан от гледката беше скрит от сочната зеленина на тропическата гора. Той не помръдваше и не издаваше нито звук. Озадачен и смаян, той можеше само да се взира в смеещото се момиче във водата, да се наслаждава на тъмнокестенявите й коси, покриващи раменете й като самурено наметало.

Никол бе израснала и бе станала високо, стройно момиче. Беше с изящна конструкция, красиво заоблени рамене и висока, горда, щръкнала гръд — не похотлива, но все пак много женствена. Оглеждайки тънката талия и изящно заоблени бедра, наблюдателят се чудеше саркастично как някой би могъл да бъде в неведение за истинския й пол! И, когато тя излезе на брега, с дълги, гъвкави крака, проблясващи в мокрозлатисто на слънцето, дъхът му спря от великолепието на издължената й красота. Гладката кожа с прасковен цвят беше безупречна, а пълните й, знойни устни събуждаха желанието му да я грабне в прегръдките си и да опита съблазнителния им вкус. Тъкмо пое напред, когато един звук, идващ от лявата му страна го накара да спре. Веднага разпозна мъжа, който излезе на плажа.

— Мътните да те вземат, Ник! Колко пъти трябва да те предупреждавам? Някой може да мине оттук и да те види!

Изненадана, Никол вдигна тревожен поглед, но като видя кой е, се усмихна.

— О, Алън, вдигаш прекалено много пара. Корабът е на другия край на острова и мъжете никога не напускат града. Прекалено заети са с рома и проститутките. Защо, за бога, ще идват толкова далече?