Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 229

Дървената постройка изглеждаше изоставена, но колкото по-дълго стоеше там, толкова повече нарастваше убеждението му, че някой го наблюдава. Той решително пристъпи към вратата.

Почука силно, но никой не му отвърна. При втория опит вратата бавно се отвори. Той пристъпи и без никакво учудване видя Лафит, който стоеше небрежно до вратата. Лафит проговори пръв:

— Е, скъпи приятелю, отново се срещаме. — В очите му проблясна неудържима искрица и той промърмори: — Но при много по-различни обстоятелства, а?

— Много — отвърна сухо Кристофър.

Лафит махна към един от масивните дървени столове край масата и каза:

— Седнете, приятелю мой. Седнете и ми разкажете, защо сте дошъл. Не мисля, че съм в много добри отношения с повечето хора тези дни и съм учуден, че въобще сте си направил труда да ме потърсите.

С брутална откровеност Кристофър отвърна:

— Дори не знаех, че сте тук. Просто някакво предчувствие. А и не мога да си ви представя да бягате с подвита опашка.

— След като Патерсън и Рос приключиха с Баратария, почти не ми беше останала опашка за подвиване.

— Зная. Съжалявам, Жан. — Отвърна тихо Кристофър и добави бавно: — Не искам да ви обидя, като ви предложа пари, но ако имате нужда, знаете, че ще ви дам — както и всичко друго, от което бихте могъл да се нуждаете.

Устните на Лафит се извиха в горчива усмивка:

— Все още не съм стигнал дотам, че да живея от подаяния. Но ви благодаря за предложението и ме радва това, че макар и да копнеете за престиж, нямате желание да ме изоставите.

Кристофър вдигна вежди и подхвърли небрежно:

— Вие ми помогнахте, когато имах нужда, сега просто ви връщам услугата.

Лафит кимна:

— Да, така е. Но, хайде, нека да говорим за други неща. Предполагам, че искате да разберете, какво се е случило с нашия Алън Балард, не е ли така?

Насмешлив блясък светна в очите на Кристофър и той призна хладно:

— Всъщност не бях се сетил за господин Балард. Пуснахте ли го, както беше уречено?

Лафит го погледна самодоволно и каза с патос:

— Не само го освободих, драги мой. Няма да навлизам в подробности, но имах шанса да го предам право в ръцете на няколко от неговите британски офицери. Предполагам, че в този миг е някъде на път за Англия… или по-вероятно се е присъединил към британската флота и в момента ни тормози в Залива. — Той отправи на Кристофър насмешливо-укорителен поглед и промърмори: — Какво ли не прави човек за приятелите си!

Кристофър би искал да зададе поне дузина въпроси, относно завръщането на Алън при британците. Но Лафит вече беше казал, че няма да навлиза в подробности. Беше казал всичко, което би искал… поне засега. Все пак, не би оставил нещата така, имаше нещо, което не му харесваше. Оставяйки настрана въпроса със съдбата на Алън, не му харесваше отношението на Лафит към цялата тази работа. Жан се държеше твърде безгрижно и безразлично, твърде бодро. Човек, който е изгубил всичко, не се държи така — не и в случай, че е принуден да се крие в малка къщурка при укрепленията. Кристофър смръщи вежди и направо попита: