Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 228

Кристофър навъсено попита:

— А Клейборн? Предполагам, че е извънредно доволен от себе си?

— Е, сега ме хванахте натясно, приятелю. Трябва да ви кажа, че в цялата тази работа има нещо загадъчно. — Юстас се наведе поверително напред и каза: — Чух, че всъщност Лафит е писал до губернатора, преди нападението. Поне със сигурност зная, че губернаторът е свикал своите съветници, за да се обсъди важен въпрос. Слуховете твърдят, че Лафит предложил помощта си за отбрана на града, в случай, че британците наистина се опитат да го превземат.

Кристофър изрече с безразличен тон:

— И тъй, Лафит вече не е в Баратария, а хората му са в затвора. Много интересно, драги мой.

— А ти, къде се изгуби през изминалите месеци?

Кристофър подхвърли нещо неангажиращо, като умишлено измести разговора към по-общи теми. След малко Юстас вече му разправяше клюките, които Кристофър слушаше с половин ухо. В мислите му все още се въртяха новините, които чу за Лафит. Той си допи кафето и си тръгна.

Спомни си странното поведение на Джейсън предния ден и с насмешлива усмивка си припомни съвета да не си вади прибързани заключения. Той със сигурност нямаше да чака до четвъртък.

Джейсън имаше среща в дома си, когато няколко минути по-късно му донесоха картичката на Кристофър. Той я погледна с раздразнение, тъй като имаше съвсем ясна представа защо е дошъл. Най-доброто, което можеше да стори е да се срещне с Кристофър веднага.

Леко притеснен Кристофър седна вдървено на червения кожен диван. Възвърнал здравия си разум, той каза хладно, но спокойно:

— Извинявам се, че тъй се натрапих. Съжалявам, ако съм ви създал неудобство. Ако искате, мога да се отбия в по-подходящ час, но държа да ви видя днес. Искам да зная какво точно се е случило и съм готов — при тези думи на лицето му се изписа горчива усмивка — да се вслушам в разума.

Джейсън, успокоен от уталожения тон на Кристофър, отвърна с лекота:

— Аз също ви дължа извинение. Трябваше веднага да ви кажа за Лафит, а не да ви оставям да го узнаете от други хора. Сигурен съм, че не са ви казали истината такава, каквато е.

Джейсън извади малък часовник от джоба на жилетката си и като го погледна, каза:

— Ще се върнете ли, да речем, в два часа? Наистина се опасявам, че не бих могъл да ви отделя време по-рано.

Кристофър кимна в знак на съгласие. Двамата мъже излязоха заедно в хола и след като се ръкуваха Кристофър си тръгна.

Нямаше намерение да се връща в „Масперо“, нито му се прибираше на улица „Дофин“.

Първият пристъп на гняв бе отминал и Кристофър съумя да погледне по-разумно на нещата. Като се изключеше факта, че Лафит не напускаше града, той бе контрабандист, който нарушаваше закона всеки божи ден. Не можеше да се отрече, че сред екипажа му имаше хора, които направо биха могли да бъдат наречени отявлени пирати. Предупредих го, мислеше си Кристофър.

За нещастие, мисълта за това едва ли го успокои, и дори не се учуди, когато усети, че е стигнал до укрепленията. Лафит имаше малка вила наблизо и миг по-късно, Кристофър се озова пред нея.