Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 15

Загледа се в клоунската фигура, отразена в него. После, съвсем сериозно огледа дългите, самурени кичури, с проблясващи кестеняви пламъчета. Трябваше да ги махне! И тя безмилостно отряза дългата, копринена коса. Внимателно събра падналите кичури и ги пъхна в една торбичка с цел да бъдат изхвърлени в най-близкия кладенец. Това, което беше останало от косата й, стърчеше в най-различни посоки, но определено й придаваше момчешки вид. Несъмнено беше момче! Вече успокоена, тя пак се погледна в огледалото. За щастие гърдите й още не бяха пораснали, но тя се намръщи, като направи щателен оглед на лицето си. От огледалото я гледаха големи, широко отворени очи, с цвят на зелен сапфир, премрежени от извънредно дълги, черни мигли. Носът й беше малък и правилен, макар и все още да изглеждаше детски. Тя грабна ножицата, лепна носа си в огледалото и безжалостно подстрига разкошните си мигли. После се гледа дълго време. Никой нямаше да се досети за истинския й пол и тя мрачно се закле, че каквото и да се случи, никога няма да се върне. Щеше да се срещне с този човек в „Камбаната и свещта“ и щеше да го принуди да я вземе със себе си в морето! Без да мисли повече, тя с лекота се прехвърли през прозореца. Спусна се долу по стария дъб, който растеше близо до къщата.

3.

Ако самочувствието на Никол, която избяга през прозореца, беше значително повдигнато, то духът на капитан Сейбър не беше в подобно състояние. Настанен в частния салон на странноприемницата с уханна и пенлива халба бира в ръка, той прецени настоящата ситуация като непоносима. Въпреки това не можеше да направи нищо. Дискретно и внимателно бе разпитал няколко местни жители, които потвърдиха дадената му от Робърт информация. Саймън Саксън беше прекарал удар през януари. Независимо от тези новини той се съмняваше, че Робърт ще говори в негова полза. Знаеше, че постъпва като глупак. Самата мисъл, че лорд Саксън му е простил или пък е научил истината беше глупава. Да се върне сам и невъоръжен беше опасно. С голямо съжаление той се укори, че не беше взел със себе си Хигинс. Но нали беше дал да се разбере, че няма намерение да остава, мрачно си помисли Сейбър. Беше заявил, че веднага заминава и няма да се връща. Това трябваше да възпре Робърт от планиране на неприятни изненади. Озлобен започна да се чуди дали Робърт беше казал на онази кучка Анабел за завръщането му.

Сейбър горчиво стисна устни и кехлибарено-златистите му очи заискряха със страшен блясък. Беше изживял четири дълги години на бруталност и жестокост в британския кралски военноморски флот. И всичко това бе прецизно подготвено от любезния Робърт! Четири години, които превърнаха момчето идеалист в корав, пресметлив мъж, преживял кървави морски битки, със следи от бич по гърба си, които щеше да носи до края на дните си.