Читать «Чиракът» онлайн - страница 11

— Защо ги е пренесъл? — попита тя. — Защо не е убил д-р Йегър направо тук? Каква е била целта на изнасянето им от спалнята?

— Не знам. — Корсак посочи през вратата. — Всичко е било заснето. Може да влезеш.

Тя влезе неохотно в спалнята, избягвайки следите от мъкненето на телата по килима, и се приближи до леглото. Не видя кръв по чаршафите или завивките. На едната възглавница имаше няколко дълги руси косъма. „Страната, на която спи мисис Йегър“ — помисли си тя. Обърна се към скрина; снимката на двойката в рамка, поставена отгоре, потвърждаваше, че мисис Йегър действително беше руса. При това красива, със светлосини очи и обсипана с лунички, силно почерняла от слънцето кожа. Д-р Йегър я беше прегърнал през рамото и излъчваше увереността на човек, който знае, че впечатлява с физиката си. Определено не човек, който би свършил някой ден по бельо, със завързани ръце и крака.

— На стола е — обади се Корсак.

— Какво?

— Погледни към стола.

Тя се обърна към ъгъла на стаята и видя античен стол с кожена облегалка. На седалката му лежеше сгъната нощница. Щом се приближи, Джейн забеляза яркочервени петна по кремавия сатен.

Косъмчетата на тила й внезапно настръхнаха и за няколко мига тя забрави да диша.

Протегна ръка и повдигна единия край на дрехата. Долната страна също беше опръскана в червено.

— Не знаем чия е кръвта — поясни Корсак. — Може да е на д-р Йегър, може да е на съпругата му.

— Била е вече изцапана, преди да я сгъне.

— Но никъде в тази стая няма кръв. Което означава, че е била пролята в другата стая. После я е върнал в спалнята. Сгънал я е спретнато и прилежно. Поставил я е на този стол, като малък подарък на раздяла. — Полицаят направи пауза. — Това напомня ли ти за някого?

Ризоли преглътна с усилие.

— Знаеш, че ми напомня.

— Този убиец копира почерка на твоето някогашно момче.

— Не, различно е. Всичко е различно. Хирургът никога не нападаше двойки.

— Сгънатите нощници. Тиксото. Изненадването на жертвите в леглото.

— Уорън Хойт избираше самотни жени. Жертви, които може бързо да подчини.

— Но обърни внимание на приликите! Казвам ти, имаме работа с имитатор. Някой ненормален, прочел за Хирургът.

Джейн продължаваше да се взира в нощницата, припомняйки си други спални, други сцени на смъртта. Това се беше случило през едно непоносимо жежко лято, като това, когато жените спяха на отворени прозорци и един мъж на име Уорън Хойт се бе промъквал в домовете им. Този мъж носеше своите мрачни фантазии и скалпели, инструментите, с които извършваше кървавите си ритуали върху жертвите, които бяха будни и осъзнаваха всеки разрез на острието му. Гледаше съсредоточено нощницата и в ума й изплува ясно съвсем обикновеното лице на Хойт, лице, което и досега се появяваше в кошмарите й.