Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 67

Станфорд сви юмруци.

— Ти ме нареди така, ти! Как можеш да пазиш подобно нещо?

— Защо написа имената върху листа? — отвърна Мартин. — Заслужаваш упрека, разбира се, но ако работата стигне до съд, за това ще е виновна хитростта ти.

Станфорд вдигна рамене. Въпреки видимата си грубост в обноските по същество той бе страхлив и Мартин добре знаеше това.

— Какво да правя сега? — запита той злобно и двамата започнаха да обсъждат средства и начини.

* * *

Торингтън бе освободил Одри за вечерта.

— Имам още една важна среща — бе казал той. — Можете да отидете на театър или да прекарате времето си както ви хареса.

Одри се зарадва, защото Дора я бе поканила на вечеря.

— След това ще излизам и затова ще вечерям рано. Значи не е нужно да се издокарваш специално — обяснила й бе тя по телефона.

Дора отвори сама на сестра си.

— Готвачката ми излезе преди малко — рече тя и целуна Одри. — А прислужницата ми толкова искаше да види болната си майка, че сърцето ми не позволи да я задържа. Така че трябва да бъдеш снизходителна. За щастие Мартин отиде в клуба. Той ще дойде след това да ме вземе.

Масата бе наредена за двама души, а и от вечерята не можеше да се иска повече, тъй като въпреки всичките си недостатъци Дора бе чудесна домакиня.

— Нека да изпием бутилка шампанско — предложи тя, — за да отпразнуваме одобряването си.

Стана от масата, извади от сребърната кофичка една изстудена бутилка и умело махна телта около тапата й.

Одри се засмя.

— Отдавна не съм пила шампанско — рече тя.

— Мисля, че такова шампанско надали някога си пила — отвърна живо Дора. — Мартин е познавач, казвам ти.

Тапата изхвръкна с гръм й тя напълни една чаша, така че пяната преля.

— За щастливото ни бъдеще! — каза тя и вдигна чашата си.

Като се усмихна, Одри отпи.

— Трябва обаче да го изпиеш до дъно! — извика Дора.

Одри се подчини, вдигна тържествено чашата си и я изпразни.

— О! — възкликна тя, като се опитваше да си поеме дъх. — Не разбирам много от шампанско. Това ми се струва горчиво.

Половин час по-късно прислужницата се върна неочаквано.

— Мислех, че ще ходите на театър? — учуди се Дора.

— Боли ме главата — оплака се момичето. — Съжалявам, обаче наистина не можах да използвам билетите, които ми подарихте. Навярно мога да помогна при сервирането…

— Вече вечеряхме — отвърна Дора — и госпожица Бедфорд току-що си отиде.

* * *

Мъжът, с когото Торингтън имаше уговорена среща в Риц-Карлтън, веднага бе отведен горе. Торингтън му хвърли остър, преценяващ поглед и мълчаливо му посочи един стол.

— Ако не се лъжа, вече сме се виждали, господин Торингтън — започна Мартин.

— Много добре знам, че никога не сме се виждали, макар да ви познавам от приказките на хората — каза Торингтън. — Свалете си палтото, господин Елтън. Поискахте да говорите с мен на четири очи и по различни причини аз се съгласих. Мисля, че вие сте зет на секретарката ми.

Мартин кимна тъжно.