Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 66

— Все пак навярно ще наема жилището — каза Смит. — Но в такъв случай ще трябва да се обърна към някой друг, а не само към вас, нали?

— Да, сър. Благодаря много, сър.

Портиерът прибра бакшиша, а Слик излезе на улицата и махна на една кола.

32

През следобеда на същия ден Мартин Елтън се задържа почти час в банката, извади съдържанието на сейфа си, накъса всички документи и прибра в джоба на сакото си само четири гъсто изписани листа.

Веднага щом се върна вкъщи, се обади на Станфорд и го помоли да дойде незабавно, на което Станфорд се съгласи едва след дълги уговорки.

Когато малко преди пет стигна Кързън Стрийт, Станфорд бе в много лошо настроение.

— Какво, по дяволите, те е прихванало да ме разкарваш дотук, като че ли съм ти подчинен? — започна той сърдито.

Мартин лежеше на дивана и вдигна поглед от книгата си.

— Затвори вратата и не викай така! — рече той невъзмутимо. — Работата е сериозна, иначе нямаше да те повикам. — Изправи се, взе си пура и предложи една и на Станфорд. После продължи: — Сега Одри работи при Стормър и е голяма хитруша.

— Това какво ме засяга?

— Казвам ти, че е хитра, а че не е настроена твърде приятелски към теб и мен след онази история с диамантената огърлица, можеш сам да се досетиш. Съвсем случайно разбрах, че Стормър работи за почти всички посолства в Лондон.

Станфорд се изсмя подигравателно.

— Колкото до мен, нека събира колкото си иска доказателства? — отвърна той. — Все едно. Това ли е всичко?

— Не съвсем — продължи Мартин. — Спомняш ли си планчето за обира на диамантената огърлица, който ти, както винаги при такива случаи, бе разработил писмено?

— О, да, но то е унищожено.

— За съжаление не е — каза хладнокръвно Елтън. — Беше толкова гениална работа, че аз направих глупостта да го запазя. Онзи ден Одри била тук. Дошла, докато Дора и мен ни е нямало, и отишла в стаята на Дора да си оправи косата, Дора пазеше ключа от сейфа ми в бюрото си.

— Е, и? — рече Станфорд.

— Когато днес отидох в банката да изтегля пари от сейфа, всичките ми документи бяха изчезнали.

Станфорд пребледня.

— Искаш да кажеш, че планчето е изчезнало с тях ли?

— Да, това искам да кажа. Моля! — Той вдигна ръка. — Не скачай веднага от прозореца! Признавам, че бе детински глупаво от моя страна да го запазя. Трябваше, естествено, веднага да го унищожа, особено след като ти бе записал дори имената, ако не се лъжа. За мен цялата история е също толкова неприятна, колкото и за теб, а може би и по-неприятна, защото тя имаше да урежда сметки с Дора и с мен, а не с теб.