Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 15

— Ще ми докладват за нея. Какво става впрочем с Малпас?

— Той е една загадка — отвърна Лейн, — както и къщата му. Живее там от много години и никой още не го е виждал. Плаща си своевременно сметките, а веднага след нанасянето си е изразходвал значителна сума за всякакви устройства в къщата: електрически проводници, алармени системи и разни други чудесии. Една голяма фирма от Торино дълго е работила над тях.

— А куриери няма ли?

— Не, и това е най-странното. В къщата не пристигат хранителни стоки, от което следва, че трябва или да гладува, или да излиза навън. Наредих да я наблюдават отпред и отзад, но никой от хората ми не е успял да го види, макар да са забелязали различни необичайни неща.

— Доведете момичето тук, Стийл — каза Шенън и веднага след това помощникът му избута в стаята една доста напудрена млада дама.

— Госпожица Нилсен, професионална танцьорка без работа? — попита Дик.

— Да, така е.

— Разкажете ни за посещението си в Портмън Скуеър 551.

— Ако знаех, че говоря с детектив, нямаше да съм толкова приказлива — отговори тя. — Старецът искаше от мен да разиграя сцена в съседство при господин Маршълт: да викам, че господин Маршълт е мошеник, да счупя един прозорец и да се оставя да ме арестуват.

— Причина за това не ви ли е споменал?

— Не. Работата не ми хареса и се зарадвах страхотно, когато отново излязох навън. Пфу, какъв противен стар тип! И стаята бе съвсем тъмна. Истинска къща на ужасите! Врати, които сами се отварят, гласове, които идват отникъде. Бях благодарна на бога си, когато отново се намерих на улицата.

— А откъде познавахте човека? — запита недоверчиво Дик.

— О, прочел е името ми от съобщенията във вестниците — за търсене на работа, нали знаете.

Тъй като по-нататъшните въпроси не доведоха до нищо, момичето бе пуснато и дойде ред на Лейн да докладва.

— Данъчният чиновник се оплака, че не е успял да види господин Малпас. Решили, че плаща твърде малък данък общ доход, и когато го призовали, не дошъл лично, а изпратил разрешително да проверят банковата му сметка. Тя била най-простата банкова сметка на света: годишно се внасяли в брой 1500 лири стерлинги и за една година се изплащали 1500 лири стерлинги. Без никакви разписки. Нищо друго освен вноски, данък върху недвижимото имущество и по-големи суми за текущи разходи.

— И никой ли не го посещава в къщата?

— Само два пъти месечно, обикновено събота вечер. Както изглежда, всеки път е различен човек, който винаги идва след смрачаване и никога не остава повече от половин час. Веднъж бе негър и един от хората ми се зае с него, но не успя да измъкне абсолютно нищо.

— Малпас трябва да се наблюдава още по-внимателно — нареди Дик и инспекторът си взе бележка. — Хванете един от тези посетители под някакъв претекст и го претърсете. Може да се окаже, че става дума за просяк — или не за такъв!

* * *

Одри бе направила интересно откритие. Съществуваше нещо загадъчно, наречено „удостоверение“, за което понякога споменаваха като за „препоръка“. Без такова нещо бе невъзможно да се получи каквато и да е работа. Паричните й запаси бързо се стопиха и през първия от коледните празници закуската й се състоеше само от суха филия хляб и студена вода.