Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 4

Майк Резник

— Значи ви трябваха сто и седем години да пропилеете всичките ми пари?

— Съвсем не! — каза Динисен разгорещено. — Парите ви са непокътнати и се олихвяват средно по 9,32% годишно вече повече от век. Мога да ви покажа извлеченията, ако искате да ги прегледате.

Найтхоук примигна — смайването ясно личеше на обезобразеното му лице.

— В такъв случай, щом не съм разорен и не са открили лек, какво по дяволите става тук?

— В сметката ви се трупат малко повече от шестстотин хиляди кредита на година — обясни Динисен. — За нещастие, поради нарастващата инфлация в икономиката на Делурос, вашата апаратура струва един милион кредита годишно. Това означава, че се получава недостиг от почти четиристотин кредита годишно. Не можем да плащаме разходите с дивидентите ви, а ако посегнем към основния капитал, до десет години ще бъдете несъстоятелен. Нито пък има гаранция, че дотогава ще се открие лек за аплазията.

— Искате да кажете, че ме изхвърляте оттук? — попита Найтхоук.

— Не.

— Добре. Тогава какво?

— Искам да чуя решението ви — отвърна Динисен като се взираше развълнувано в отблъскващото лице на болния. — Ако някой друг можеше да направи избора, никога нямаше да ви събудя, докато…

— Докато не се разоря — заключи Найтхоук кисело. — Добре, продължавайте.

— Ние — имам предвид вашите адвокати — получихме изключително предложение. Така могат да се решат финансовите ви проблеми и вие да останете тук, докато се открие лек за болестта.

— Слушам ви.

— Чували ли сте за Солио II?

— Планета във Вътрешната граница. Защо?

— Владетелят на Солио II бе убит преди шест дни.

— Това какво общо има с мен?

— Съвсем просто — каза Динисен. — Мълвата, че прословутият Перфектен убиец е все още жив, по някакъв начин е стигнала до Границата и планетарното правителство на Солио II ви предлага премия от седем милиона кредита, ако заловите убиеца — половината сега, другата част — като изпълните задачата.

— Това някаква шега ли е? — попита Найтхоук. — Аз дори не мога да стоя седнал.

Динисен се обърна към Игън.

— Докторе, бихте ли обяснили, ако обичате?

Игън кимна.

— Все още не сме открили лекарство за вашата болест, мистър Найтхоук, но постигнахме успех в други области, най-вече в биоинженерството. Когато мистър Динисен получи предложението, той намери решение, което би било приемливо за правителството на Солио II, ако вие се съгласите.

— Биоинженерство? — повтори Найтхоук. — Ще ме клонирате?

— С ваше позволение.

— Когато реших да премина в дълбок сън ми казаха, че ми остава не повече от месец живот — каза Найтхоук. — Как мислите, че ще дочакам клонираният да достигне зряла възраст? Или ако смятате да ме приспите пак и да ме събудите след още двадесет-тридесет години, дали Солио ще се съгласят да чакат?

— Не ме разбрахте, мистър Найтхоук — каза Игън. — Вече не ни се налага да отглеждаме клонирания организъм от ранна възраст до зряла. През последните двадесет и пет години изобретихме метод, чрез който можем да направим ваш клонинг на всякаква възраст: на шестдесет минути или на шестдесет години. Смятаме да клонираме двадесет и тригодишен Джеферсън Найтхоук — млада версия на самия вас в разцвета на физическите ви възможности.