Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 17

— Затова съм тук.

— Както знаеш, Уинслоу Трилейни беше убит преди девет седмици. — Ернандес направи гримаса. — Беше убит с лъч от лазерно оръжие, изстрелян от близо двеста метра.

— Къде стана това? — попита Найтхоук.

— По ирония на съдбата, докато слизал от колата си като отивал на опера.

— По ирония на съдбата? — повтори Найтхоук.

— Уинслоу ненавиждаше операта — каза Ернандес с усмивка. — Беше отишъл там, за да помири две враждуващи фракции сред поддръжниците си.

— Възможно ли е да е бил някой от тях?

— Изключено — отвърна Ернандес уверено. — Наблюдавахме всички.

— Може би някой от тях го е организирал? — настояваше Найтхоук.

— Със сигурност го е организирал някой от тях — съгласи се Ернандес. — Те знаеха, че въпреки че ненавижда операта, ще бъде там тази вечер. Знаеха дори с кой автомобил ще пристигне. — Той направи пауза. — Тази информация може да е излязла само от вътрешен човек.

— Това първият опит за атентат ли беше?

— Третият.

— Разкажете ми за първите два — каза Найтхоук.

Ернандес въздъхна.

— Ще ми се да кажа, че съобразителната ми охрана ги е очаквала и ги е осуетила, но в интерес на истината и двата опита бяха абсолютно аматьорски, иначе като нищо щяха да са успешни.

— Предполагам, че сте заловили извършителите?

— Потенциалните извършители — поправи го Ернандес. — Да — и двамата ги хванахме.

— И предполагам, нямаха връзка с убиеца, чийто атентат успя?

— Доколкото знаем, не — съгласи се Ернандес. — И двамата бяха от групировката на фанатиците. Е, от различни групировки. Единият искаше с атентата да увеличи продажбите на книгата си, която иначе беше пълен провал. Другият смяташе, че Трилейни и цялата му администрация са марионетки на някаква чуждоземна раса и се подготвят да подчинят планетата на жестоките си господари.

— Някой от тях да е жив? — попита Найтхоук.

Ернандес поклати глава.

— И двамата бяха екзекутирани. Освен това, както вече казах, те действаха сами — и бяха луди. Последният беше прецизно подготвен политически атентат.

— И не са оставени никакви следи?

— Никакви.

— Ами — каза Найтхоук замислено, — няма смисъл да се съмняваме в обкръжението на Трилейни или в личните му приятели, поне не на този етап. Те ще отрекат всичко, независимо дали казват истината или не, а и не смятам, че имам правомощия… как да кажа… да извлека информацията, която ми е нужна?

— Не, опасявам се, че не.

— Жалко — Найтхоук проследи погледа на Ернандес, видя, че се е спрял на почти недокоснатия му коняк и се насили да отпие още една глътка. — Ами, очевидно, Трилейни е бил убит от наемен убиец. Кой е най-вероятният?

Ернандес отново се усмихна.

— Нещо смешно ли казах? — попита Найтхоук.

— Съвсем не. Просто се радвам, че разсъждаваш като Перфектния убиец.

Найтхоук въздъхна и върна чашата си в края на бюрото.

— Добре. Кого преследвам?

— След малко ще ти кажа името му — каза Ернандес. — Но първо, искам да изясня, че не го обвинявам в убийство. Не казвам, че той е дръпнал спусъка. — Той направи пауза. — Но тук убийците и бандитите се познават. Дори да не го е извършил самият той, то несъмнено е дал съгласието си на този, който го е извършил.