Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 15

— Може би по-късно.

— Пура? Внос чак от Алдебаран XII.

Найтхоук поклати глава.

— Не, благодаря.

— Трябва да ви кажа, че не мога да повярвам, че стоя тук и разговарям със самия Перфектен убиец — каза Ернандес ентусиазирано. — Вие бяхте един от моите герои, когато бях малък. Чел съм всичко, което е писано за вас. В интерес на истината — добави той с усмивка, — може да се каже, че вие сте причината да стана това, което съм.

— Сигурен съм, че Перфектния убиец би бил поласкан от думите ви — каза Найтхоук с умерен тон, докато сядаше срещу Ернандес на един хромов стол с права облегалка. — Но аз не съм той.

Ернандес се намръщи.

— Моля?

— Перфектния убиец в момента е на Делурос VIII, в очакване на лекарство за болестта, от която е покосен. Казвам се Джеферсън Найтхоук и просто дойдох да си свърша работата.

— Глупости — каза Ернандес, искрено развеселен. — Мислите ли, че не сме чули за подвизите ви на Карамоджо? Убили сте Гробаря Макнеър с голи ръце. — Той направи пауза, взирайки се в Найтхоук. — Вие сте Перфектния убиец.

Найтхоук сви рамене.

— Наричайте ме както искате. Това е просто едно име — той се наведе напред, — но помнете, че си имате работа с мен, не с него.

— Разбира се — каза Ернандес като го огледа внимателно. Най-накрая се обърна и запали една тънка пура. — Мистър Найтхоук, имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса не във връзка с мисията ви тук?

— Какви въпроси?

— Вие сте първият клониран човек, който срещам — продължи Ернандес като дръпна от пурата — и проявявам искрено любопитство към вас. Например, зная, че не сте съществувал преди два месеца. Как научихте езика толкова бързо?

— Карате ме да звуча като някой луд — каза Найтхоук, видимо раздразнен. — Аз съм човек от плът и кръв, също като вас.

— Не исках да ви обидя — изрече Ернандес меко. — Просто е почти сигурно, че друг път няма да имам възможност да говоря с клониран човек. Казват, че сте по-малко от петстотин в цялата Галактика. Клонирането е забранено със закон на почти всяка планета от Олигархията. Платихме доста, за да ви поръчаме. — Той направи пауза. — Така че, съвсем естествено е да се възползвам от възможността, докато сте тук.

Найтхоук го гледа студено известно време, след което си наложи да се успокои.

— Бях подложен на терапия с интензивен сън — отвърна той най-накрая.

— Зная, че сме постигнали голям напредък в сънната терапия — поде Ернандес, — но не мога да си представя, че някой може да овладее разговорния земен език толкова бързо. Може би са започнали да ви го преподават преди вие да сте… как да се изразя… напълно оформен?

— Не зная — каза Найтхоук.

— Изключително! Същото средство ли използваха да ви обучат да използвате физическите си способности, които така очевидно притежавате? — На бюрото падна мъничко пепел; Ернандес педантично я изчисти с една миниатюрна прахосмукачка.

— Предполагам. Освен това тренирах с Ито Киношита.

— Киношита — повтори Ернандес. — Чувал съм за него. Чудесен човек.

— Приятел — уточни Найтхоук.

— По-добре е да ви е приятел, а не враг — съгласи се Ернандес.