Читать «Роня, дъщерята на разбойника» онлайн - страница 76

Но когато спря да хърка, Бурка стовари коравата си кратуна с все сила върху носа на Матис и от него бликна кръв.

— Много ми е мъчно — рече Бурка, — че трябва да ти спраскам мутрата — и той повтори удара си, — тъй като и бездруго си толкова грозен, че повече няма накъде — докопа едното ухо на Матис и го задърпа здравата. — Мислиш ли, че ти са необходими две уши? — попита той и наново го затегли, от което ухото някак се поразклати в основата си. Но изпусна хватката и Матис в същия миг го прекатури по гръб и с корав като желязо юмрук притисна така лицето му, че то стана далеч по-плоско отпреди.

— Извънредно ми е мъчно — рече Матис, — че се налага да те смачкам тъй, че Ундис да плаче всеки път, когато те погледне на дневна светлина!

Той натисна пак, но сега Бурка успя да захапе мъничко парченце от дланта му и го стисна със зъби. Матис нададе вой и се опита да изтръгне ръката си, но Бурка не я изпускаше, докато накрая трябваше да си поеме въздух. Тогава той изплю две малки парченца кожа в лицето на Матис. — Ето ти, да ги занесеш у дома на котката — изпръхтя той, но дишаше тежко, защото сега Матис се стовари с цялата си тежест върху него. И скоро се разбра, че макар Бурка да имаше здрави зъби, то опреше ли до друг вид сила, не можеше да се бори с Матис.

Когато борбата приключи, Матис се изпъчи като победител с окървавено лице, а онова, което беше останало от ризата му, се развяваше на тънки ивици около тялото му. Но той бе главатар, главатар от глава до пети, това трябваше да признаят всички разбойници, макар за някои да беше тежко, особено за Бурка.

Бурка изглеждаше съвсем посърнал, още малко и щеше да заплаче, и Матис на драго сърце го утеши с няколко думи.

— Братко Бурка, да, от днес ние сме братя — рече той. — Името и честта на главатар ще си запазиш, докато си жив, и с твоите хора можеш да се разпореждаш сам. Но не забравяй, че Матис е най-могъщият главатар из всички планини и гори и отсега нататък моята дума стои над твоята, знай това!

Бурка кимна мълчаливо, тъкмо сега не му се говореше особено.

Но вечерта Матис устрои голям пир в каменната зала за разбойниците от двете банди — неговата и на Бурка, — разкошно угощение с много ядене и пиене.

Докато траеше пиршеството, Матис и Бурка се побратимяваха все повече и повече. Ту избухваха в смях, ту просълзени седяха един до друг край дългата маса и си припомняха своето детство, когато двамата заедно бяха ловили мишки в стария свинарник. Те си спомняха и разказваха много други весели лудории, които бяха измисляли. Всички разбойници слушаха с удоволствие и гръмък смях огласяше каменната зала, дори Бирк и Роня, седнали на другия край на масата, слушаха развеселени. Звънкият им смях се чуваше ясно над грубите ревове на разбойниците, за Матис и Бурка беше истинска радост да ги слушат. Колко време в Матисовия замък не се бе чувал нито смехът на Роня, нито смехът на Бирк! Матис и Бурка все още не бяха успели да привикнат с щастието отново да ги виждат у дома. Затова този смях галеше като най-нежна музика слуха им и ги подтикваше надълго и нашироко да разказват за своите детски подвизи.