Читать «Роня, дъщерята на разбойника» онлайн - страница 75

— Може би трябва… да се обединим — изрече най-подир, макар сам да потрепера от думите си. Да говори така с един Буркасон! Неговите прадеди щяха да се обърнат в гробовете си от ужас, ако го чуеха!

Но Бурка сякаш се оживи.

— Веднъж и ти да кажеш нещо умно, Матис! Една силна разбойническа банда, това вече би било добре. Под водачеството на един силен главатар! Знам един, който е подходящ — рече той и се потупа в гърдите. — Какъвто съм силен и храбър!

Тогава Матис избухна в страхотен смях.

— Ела насам само и ще ти покажа кой ще е истинският главатар!

И ето че всичко стана тъй, както искаше Пер Черепа. Двубой щеше да има, най-сетне Матис и Бурка се съгласиха, че предложението е добро.

Забележителната новина предизвика голяма възбуда сред разбойниците. В уреченото утро Матисовите разбойници заприиждаха в каменната зала с такава врява, че Ловис ги изпъди.

— Вън! — изкрещя тя. — Не мога да издържам тоя шум!

Стигаше й, че слушаше ревовете на Матис. Той вървеше напред-назад из каменната зала, скърцаше със зъби и се перчеше как щял да смаже Бурка, че дори и Ундис да не го познае сетне.

Пер Черепа се подсмихна.

— Голям залък лапни, голяма дума не казвай! Това обичаше да казва моята майка!

Роня гледаше войнствения си баща с неодобрение.

— Не искам да гледам, когато го смазваш!

— Нито пък ще ти позволя — отвърна Матис.

— Според обичая жените и децата трябва да стоят настрана. Смятало се, че не им се отразява добре да присъстват на „срещите на дивите зверове“. Ето как се наричали подобни преборвания заради грубите хватки.

— Макар че ти — обърна се Матис към Пер Черепа — ще присъстваш на всяка цена. Вярно е, че си немощен, но една среща на диви зверове сигурно ще те посъживи. Хайде, старче, ще те кача на коня си. Защото вече е време!

Беше студено слънчево утро, земята беше покрита със скреж и на полянката под Вълчата прегръдка Матисовите и Бурковите разбойници изправиха копията си и образуваха кръг около Матис и Бурка. Сега щеше да си проличи кой е най-подходящ за главатар.

Съвсем наблизо, покачен върху една голяма скала, седеше Пер Черепа, загърнат в кожена наметка. Приличаше на стара рошава гарга, но очите му блестяха от нетърпение и погледът му не изпускаше нищо от онова, което ставаше долу на полянката.

Борците бяха свалили горните си дрехи и сега шареха само по ризи насам-натам по заскрежената земя. Те опипваха и стискаха мускулите на ръцете си и подскачаха нагоре-надолу, за да се поразкършат.

— Изглеждаш ми поизмръзнал, Бурка — рече Матис. — Но ти обещавам, че скоро ще ти стане горещо!

— Същото ти обещавам и аз — увери го Бурка.

На срещите между дивите зверове бяха позволени всякакви хитрости и груби хватки. Да блъскаш и да извиваш, да дереш и да късаш, да дращиш и да хапеш, а можеше и да риташ с боси крака, но не и в слабините. Това се смяташе за злодеяние и ако някой го направеше, веднага губеше борбата.

Но Фюсок вече даде очаквания знак, време беше да се почва и под бойните възгласи на разбойниците Матис и Бурка се втурнаха един срещу друг и започнаха.

— Толкова ми е мъчно — процеди Матис и стовари мечешките си лапи на кръста на Бурка, — че си такъв негодник — сега той го притисна, но Бурка само леко се изпоти. — Инак може би щях да те направя втори главатар още отдавна — той наново стисна здравата — и сега нямаше да е необходимо да ти мачкам тлъстините на кръста — и вече толкова силно натисна, че Бурка изхърка.