Читать «Роня, дъщерята на разбойника» онлайн - страница 70

Все още не я беше забелязал, но ето че вдигна поглед и я видя. Тогава се опита да скрие с ръка сълзите си тъй безпомощно и отчаяно, че не беше по силите й да издържи тая гледка. Втурна се към него с вик и се хвърли в прегръдките му.

— Детето ми! — прошепна Матис. — Моето дете!

Сетне се провикна:

— Моето, дете е при мен!

Роня плачеше, заровила глава в брадата му, и хлипайки, попита:

— Сега твое дете ли съм, Матис? Наистина ли отново съм ти дете?

А Матис й отвърна през плач:

— Да, каквото си била винаги, моя Роня! Дете мое, как само плаках за теб — денем и нощем. Господи, как само страдах!

Той се отдръпна малко встрани от нея, та да може да я вижда, и покорно попита:

— Вярно ли е това, което казва Ловис, че ще се върнеш у дома, стига само да те помоля?

Роня мълчеше. В този момент видя Бирк. Той беше спрял сред брезите с побледняло лице и очи, пълни с мъка. Защо трябваше да е толкова нещастен — Бирк, братко мой, какво си мислиш, защо лицето ти е такова?

— Вярно ли е, Роня, ще дойдеш ли с мен у дома? — попита отново Матис.

Роня мълчеше, отправила поглед към Бирк — Бирк, братко мой, помниш ли Глупския водопад?

— Ела, Роня, да тръгваме — рече Матис.

И Бирк, застанал там, знаеше, че времето е дошло. Трябваше да каже сбогом на Роня и да я върне на Матис, та даже и да му благодари за времето, когато е бил с нея. Тъй трябваше да стане, та нали сам го бе пожелал. И отдавна го знаеше. Защо тогава изпитваше такава болка? Роня, само да знаеш как се измъчвам, но побързай! Върви сега!

— Макар още да не съм те помолил — продължи Матис. — Сега ще го направя. Горещо те моля, Роня, върни се отново при мен у дома!

„По-труден миг в живота си не съм имала“ — помисли си Роня. Сега трябваше да му каже, знаеше, че ще съкруши Матис, но трябваше да го каже. Че иска да остане при Бирк. Че тя не може да го остави да умре от студ сам-самичък в зимната гора — Бирк, братко мой, и в живота, и в смъртта нищо не може да ни раздели, нима не знаеш това?

Едва сега Матис забеляза Бирк и въздъхна тежко. Но сетне се провикна:

— Бирк Буркасон, ела тук! Искам да ти кажа две думи!

Бирк се приближи с нежелание на не повече от необходимото разстояние. Погледна предизвикателно Матис и попита:

— Какво искаш?

— Всъщност да те понаплескам — отвърна Матис. — Но няма да го направя. Вместо туй най-горещо те моля: ела с мен у дома в Матисовия замък! Не че ми харесваш кой знае колко, недей си мисли. Но се харесваш на моята дъщеря, разбрах това и може би и аз ще се науча да те харесвам. Имах време да премисля едно-друго напоследък!

Когато Роня осъзна какво всъщност говори Матис, нещо в нея зачурулика. Изведнъж й стана леко. Ужасната ледена буца, която носеше вътре в себе си, се разтопи — как успя нейният баща само с няколко думи да я превърне сякаш в пролетно ручейче? Как стана отведнъж такова чудо: не беше принудена да избира между Бирк и Матис! Двамата, които обичаше. Сега не се налагаше да загуби никого! Беше станало чудо, истинско чудо — тук и в този миг! Изпълнена с радост, любов и благодарност, тя погледна Матис. И Бирк! Тогава видя, че той ни най-малко не се радва. Изглеждаше само смутен и недоверчив. Обзе я страх. Какъвто упорит и вироглав можеше да бъде, току-виж не пожелае да разбере собственото си добро, току-виж откаже да дойде!