Читать «Драконът от Луалаба» онлайн - страница 9

Той замълча и добави:

— Има и друго. През 1919 година във вестниците се появило съобщение, че някакъв динозавър нападнал инженера на строящия се железен път. Все по тези места. Втурнали се глутници ловци на динозаври. Но скоро се върнали. Всичко излязло вестникарска сензация. Лов на лековерни читатели. Като чудовището от Лох Нес, морската змия и снежния човек…

— И все пак! — промълви Люба със светнали очи. — Ами ако съществува? И успея да го хвана в обектива…

Наумов не отговори. Това всъщност беше шега.

Той хвана дъщеря си за ръка.

— Я остави вече апарата да си почине! И да се връщаме! Че прегладнях.

Тя го погледна.

— Много скоро!

— Сутринта не закусих. Келнерът отказа да ми сервира.

— Отказа! Как може?

— Бях облечен спортно. Без смокинг, без вратовръзка. Нали знаеш какви контета са африканците. Виж и нашия мосьо Манзилала. При тая жега не махва връзката. Не махва сакото. Стои с ръкавици. Може би имат основания. Най-леснодостъпната изява на цивилизацията е облеклото. Чрез елегантността си те бързат да убедят и себе си, и другите, че са станали цивилизовани. Пораства самочувствието им. И то по времето, когато европейците се чудят как повече да се разсъблекат.

Люба се изправи до прозореца.

— Виж! Виж! Долу!

Той се изправи до нея. Сред гората се показа не широка поляна, тесен процеп сред планината от листа, разсечен от рухнало гигантско дърво. На поляната вървеше някакво животно.

Наумов извика:

— Мосьо Манзилала, моля ви! Малко по-надолу!

Моторът запя един тон по-ниско. Машината се спусна, увисна над зеления кладенец.

— Окапи! — позна естественикът.

Фотокамерата в ръцете на дъщеря му тозчас забръмча.

— Ранена! — рече Наумов. — Едва се мъкне. Мосьо Манзилала, моля ви да кацнем.

— Нали знаете, забранено ми е изрично. Непозната местност, зверове, войнствени племена…

— Именно затова искам. Само в опасните пущинаци са могли да се запазят такива ценни животни. Допреди двадесетина години никой не допускаше съществуването на горския жираф окапи, по-право потомъка на жирафския прадядо. Затова се е запазил. Иначе щеше да изчезне както толкова много други животни: квагата, белия носорог, антилопата пирарга, съвсем рядката антилопа гну. В саваните се прониква лесно и пушката върши хубава работа. Ако не бяха създадени националните паркове, бурите щяха да изтребят до крак жирафите. И то с пълно основание. Трябвали им дълги бичове, за да достигат впрегнатите в колите им десетина чифта волове. А виж, кожата на жирафа с тая дълга шия сякаш нарочно била създадена от бога за бичовете на бурите. Да напомня ли за планинските козли? Нали само заради езиците им бурите са ги избивали по стотици наведнъж. Само заради езиците им, считани за деликатес, а труповете оставяли на хиените и лешоядите. Ами хипопотамите? Има ли по-евтин начин да се набави месо за многобройните строители на пътищата? Биволите пък намалели от докараната с европейските говеда чума по говедата.

Пилотът слушаше и клатеше глава. После го прекъсна:

— Разбирам ви. Но нямам право.