Читать «Драконът от Луалаба» онлайн - страница 139

— Не! — сви устни Анри. — Аз оставам! Трябва да остана!

— За златото, нали?

Анри вирна глава.

— За него, то се знае. За какво друго може човек да се завре тук, в тоя блатист ад? Аз трябва да забогатея. И ще забогатея. С какво съм по-лош от другите? По-глупав ли съм, по-слаб или по-страхлив? Защо тогава те да имат, а аз да нямам? Защо? Кажете де!

Естественикът възрази:

— Добре, ще забогатеете. Но защо с кражба?

— Каква кражба? Златото не е на никого. Който го открие, негово става.

— Знаете, че вече не е така. Подземните богатства на Конго са държавна собственост.

— Тук не е дори Конго. Тук е бяло петно на картата. Ничия земя.

Наумов изведнъж избухна:

— Млади човече, не разбирате ли какво искам да кажа? Стига сме ограбвали тая страна, ние, белите. Да почнем нещо друго — да й помогнем, от малко поне да заличим злото, което й са причинили другите бели. Африканците имат нужда да се учат от нас. Искат да се учат. И затова ще ви платят честно, почтено. Ето и вие, вие с вашата дарба, с вашите познания. Защо не отворите едно училище? Да, именно училище — за ловци. В тая страна това е необходимо. Покажете им вашия опит, цялата си система. Направете филм, разкажете преживяванията си, споделете с другите опита си…

— Аз още не съм докосвал кинокамера. Никога не съм опитвал.

Внезапно се обади и Люба:

— Аз ще ви помогна. По-важно е какво ще покажеш, а не как ще го покажеш.

Той се обърна рязко. Рязко, с известна досада. Защо се вмесва в живота му това момиче, защо опитва да го отклони от пътя му? И то тъкмо сега, когато е стигнал до Огнената пещера…

— Моля ви, оставете ме! — каза той, като се мъчеше да сподави грубостта в гласа си. — Аз не се меся във вашите работи. Оставете и мен да постъпвам, както аз си знам… Дотегна ми да бъда беден. Разбирате ли?

Наумов хвана ръката му.

— Беден. Смятате се беден, защото нямате злато, нали? Но ако направите това, което ви препоръчвам, вие също ще имате доходи. Ще можете да живеете добре. И то честно. Няма да дойде ден, когато ще се запитате — впрочем почтен ли съм? Вие мечтаете за богатство и считате само златото за богатство…

Анри подметна иронично:

— Познавах някои проповедници, които анатемосваха презрения метал, докато се доберяха до него… Аз знам едно — всяка валута се крепи на златото.

— Не всяка. И наистина чудно е, смешно дори, че днес, в нашата епоха, може да се смятат израз на богатство не трудът, не създадените от него блага, а натрупаните в трезора на банката кюлчета безполезен метал.

Наумов постави ръка на рамото му.

— Всъщност вие не съзнавате колко сте богат — с приключения, със знания, с опит, с вашата дарба. Вашата дарба да се справяте с животните струва повече от…

Анри го прекъсна с уморено движение на ръката:

— Нямам представа каква е цената й вън от джунглата. Тук струва само живота. А животът е в едно и също време и най-скъпото, и най-евтиното благо. За теб най-скъпото, за другите най-евтиното. Затова, за тая дарба, както я наричате, получавам заплата на ратай, на добре платен ратай… Не ми говорете повече, моля ви! Може би и аз се измъчвам от някакви съмнения. Не раздухвайте жарта на съмненията ми… По вашата логика излиза, че и пигмеят, когато убие една окапи, е богат. Тъй казва той: „Стомахът ми е пълен, какво повече мога да желая?“ Неговите потребности са малки. А аз съм цивилизован човек.