Читать «Обмен на разуми» онлайн - страница 7

— Не — призна си Марвин. — Защо се казва „пансаизъм“?

— Самото име дава обяснението. Дон Кихот смята вятърната мелница за великан, а Санчо Панса смята великана за вятърна мелница. Възприемането на обикновените явления като необичайни може да се нарече донкихотовщина, обратното е пансаизъм — когато необикновеното се възприема като обичайно.

Марвин се опита да уточни:

— Значи може да си мисля, че виждам крава, а пред мен да стои алтаирец?

— Точно така. Всички е много лесно, а щом веднъж сте се заели с Обмена, бързо ще свикнете. Подпишете тук и… тук, и да се захващаме за работа.

ГЛАВА 4

Марсианецът ходи на два крака, но въпреки това е едно от най-странните създания в галактиката. Честно казано, ако сравняваме органите за възприятие, ние сме много по-близо до алдебаранските квии, макар че те имат две глави и доста излишни крайници с особено предназначение. А когато влезеш в тялото на марсианец, направо ти прилошава.

Марвин Флин се събуди в уютно обзаведена стая с прозорец, през който виждаше с марсианските си очи марсиански пейзаж.

Притвори очи, защото не усещаше нищо, освен страхотно объркване. Независимо от пренастройката го заливаха неприятните вълни на културния шок и затова се наложи да постои неподвижен, докато му мине. След това внимателно отвори очи и се огледа.

Видя ниски, плоски пясъчни дюни, преливащи в стотици оттенъци на сивото. На хоризонта духаше сребристо-син вятър, срещу който като кутре се нахвърляше охрено-жълт насрещен вятър. Небето беше червено, а в инфрачервения диапазон се забелязваха безброй неописуеми цветове.

Флин навсякъде виждаше цветови паяжини. Повърхността и небето му подариха десетки различни палитри — понякога в убити тонове, но повечето бяха ярки. На природните цветове тук определено не им достигаше хармония.

Марвин забеляза в ръцете си очила и ги сложи на носа си. Крещящите цветове веднага се омекотиха. Объркването, предизвикано от шока, премина и той започна за възприема обкръжаващата го среда.

Над всичко се открояваше тежко свистене и бързо тупуркане — почти като ударите на тамтам. Огледа се да види откъде идва целият този шум, не освен земята и небето не забеляза нищо друго. Заслуша се по-внимателно и установи, че звуците идват от собствените му гърди. Просто сърцето и дробовете му работеха — подобни звуци съпътстват всеки марсианец през живота му.

Реши, че е време да се опознае по-добре. Погледна краката си — тънки и вретеновидни. Колянната става липсваше, затова пък краката можеха да се свиват глезена, пищяла, средната и горната част на бедрото. Ръцете бяха съвсем малко по-дебели от краката. Китките имаха две стави и пет пръста — три обикновени и два срещуположни, по-големи, които се свиваха в най-невероятни положения.

Беше облечен с черни гащета и бял пуловер. Акуратно сгънатия нагръдник се подаваше от украсен кожен калъф. Марвин остана направо потресен от това колко естествено му се виждаше всичко.