Читать «Обмен на разуми» онлайн

В рекламното каре на „Стенхоуп Газет“ Марвин Флин прочете следното съобщение:

„Четиридесет и три годишен джентълмен от Марс, тих, начетен, културен, желае да обмени тялото си с джентълмен от Земята с подобен характер от 1 август до 1 семтември. Справки — при брокерите. Комисионните са платени.“

Това най-обикновено съобщение бе достатъчно да накара сърцето на Марвин да забие бясно. Да си смениш тялото с марсианец…

Идеята е колкото привлекателна, толкова и отблъскваща. Защото не на всеки би му станало приятно от мисълта някакъв пясъкоядец от Марс чрез собствената му глава да движи собствените му ръце и крака, да гледа със собствените му очи и да слуша със собствените му уши. Обаче в замяна на това Марвин Флин ще има уникалната възможност да види Марс. При това така, както се полага — със сетивата на коренен жител.

Някои събират картини, други книги, трети — жени, а Марвин искаше да обхване същността на всички хобита като пътешества. Но, уви, всепоглъщата му страст към пътешествията засега оставаше неудовлетворена. Беше роден в Стенхоуп, щата Ню Йорк, който се намираше на около четиристотин и петдесет километра от град Ню Йорк, но в духовно и емоционално отношение двете населени места бяха разделени от цяло столетие.

Стенхоуп беше приятно пасторално селище, разположено в подножието на Адирондакските планини, пълно с овощни градини и стада кафяви говеда по зелените хълмисти пасбища. Пристрастен към буколиките¹, Стенхоуп тачеше древните обичаи. Отношението му към суперстолицата — каменното сърце на страната — беше дружелюбно, но не минаваше и без предизвикателства. Метрото между IRT и Седмо авеню бе продължено до Кингстън, но не и по-нататък. Магистралите протегнаха асфалтовите си пипала по целия щат, но не успяха да стигнат до засадената с брястове главна улица на града — Мейн стрийт. В другите градове имаше площадки за ракети, а Стенхоуп остана верен на архаичното летище. (Вечер в леглото си Марвин се вслушваше в мъчителния, вълнуващ звук на отмиращата селска Америка — самотния вопъл на реактивен самолет).

Стенхоуп сам задоволяваше всичките си нужди. Останалият свят явно беше доволен от това и благосклонно му предоставяше възможността романтично да си мечтае за различен, не толкова стремителен век.

Единствено Марвин Флин не беше доволен от положението.

Той пътуваше, както беше прието, и гледаше неща, които бе прието да се гледат. Не веднъж, както и повечето хора, беше прекарвал уикенда си в Европа. Посети с батискаф потъналият град Маями, полюбува се на Висящите Градини на Лондон и се поклони на идолите в храма Бахай в Хайфа. По време на отпуските си мина пеша през Земята на Мери Бърд в Антарктида, изследва Дъждовните Гори в долното течение на Итури², прекоси пустинята Синкиянг на камила и дори живя няколко седмици в Лхаса — столицата на световното изкуство. С две думи — обичайните туристически маршрути и места.