Читать «Обмен на разуми» онлайн - страница 4

— Марвин — меко каза той, — това е ясно като две и две. Но дори и междупланетното пъшествие струва цяло състояние, а междузведното е направо невъзможно.

— Всичко е възможно, ако си обмениш разума.

— Няма да направиш това — спонтанно извика шокираният Били.

— Ще го направя — заинати се Марвин. — Кълна се в Кристо Малхеридо, ще го направя!

Този път и двамата останаха шокирани. Марвин рядко използваше нецензурни изрази и приятелят му го отдаде на това, че е доста афектиран. А Флин реши за себе си, че връщане назад няма.

— Ама ти не можеш, бе! — не мирясваше Били. — Обмена е… Виж к’во, обмена е мръсна работа.

— „Dirty he who dirty thinks, Cabron“

(Това явно е цитат, ама не знам откъде. Редакторът да реши какво да правим с него.)

— Не, не, сериозно. Наистина ли искаш в тялото ти да се засели някой дърт песъкоядец от Марс? Да движи твоите ръце и крака, да гледа с твоите очи, да пипа твоето тяло, че даже и…

Марвин побърза да го прекъсне преди да е изръсил някоя глупост.

— Mira. Не забравяй, че по същия начин и аз ще се резпореждам с неговото тяло, така че и на него няма да му е приятно.

— На марсианците не им пука.

— Глупости! — възрази Марвин. Макар и по-млад на години, в много отношения той беше по-зрял от приятеля си. В колежа беше много добър по Сравнителна Междузвездна Етика. А стремежът му към пътешествия го бе направил по-проницателен и по-подготвен да сподели и чуждата гледна точка. От дванайсетгодишен — тогава се научи да чете — Марвин изучаваше нравите и обичаите на различните раси в галактиката. Нещо повече — по Проекционна Емпатия набра деветдесет и пет точки от сто възможни.

Същият следобед, останал сам в стаята си, Марвин отвори енциклопедията. Тя беше най-добрият му приятел, откакто родителите му му я подариха за деветия рожден ден. Настои я на „лесно“ и я пусна на „бързо“ сканиране, след което въведе въпроса си.

— Здрасти, готин! — поздрави го тя с ентузиазъм. — Днес ще си поговорим за Обмена на разуми.

Последва историческа справка, която Марвин пропусна покрай ушите си. Вниманието му се изостри, когато енциклопедията заговори:

— И така, да разгледаме Разума като електрическа или може би дори субелектрическа величина. Сигурно си спомняш от предишния ни разговор, че Разумът се опитва да проектира процесите в телата ни и по този начин еволюира до квази-независима величина. И знаеш ли какво си мисли? Че е станал един малък човек в главата ти. Само че не напълно. Наистина квази, а?

Енциклопедията скромно се засмя на малката си шега, преди да продължи:

— И какво излиза от целия този мишмаш? Значи, деца, на практика имаме симбиотично съществуване на разума и тялото, само дето господин Разум се явява паразит. Теоретично всеки от тях може да съществува без другия. Или поне така биха се изразили Великите Мислители.

Марвин кимна.

— А сега за проектирането на разума… О̀кей, пичове, само не се отвличайте с мисли за бейзбол… Умът в тялото или обратно. Всъщност те са форми на едно и също нещо, подобно на материята и енергията, но не сме открили на какво точно…