Читать «Децата на капитан Грант» онлайн - страница 4

С тия думи Гленарван започна да стърже коравия слой, който покриваше шията на бутилката. Скоро се показа тапата, но твърде похабена от морската вода.

— Лошо — каза Гленарван, защото ако вътре има някакъв документ, той ще бъде доста повреден.

— Има такава опасност — отвърна майорът.

— Бих добавил — поде Гленарван, — че тази зле запушена бутилка е щяла скоро да потъне и цяло щастие е, че с била глътната от акулата, която ни я донесе на „Дънкан“.

— Разбира се — отговори Джон Манглс, — но по-добре да бяхме я уловили в открито море, при точно определена ширина и дължина. Тогава, като изучим въздушните и морските течения, щяхме да установим изминатия от нея път. А сега при такъв разносвач, при тия акули, които шарят по всички посоки, човек не знае какво да предполага.

— Ще видим — отвърна Гленарван.

В тоя момент той много предпазливо извади тапата и силна солена миризма изпълни каюткомпанията.

— Е? — попита леди Елена с чисто женско нетърпение.

— Да, не съм се лъгал! — каза Гленарван. — Вътре има книжа!

— Документи! Документи! — извика леди Елена.

— Само че изглежда са повредени от влагата — отговори Гленарван — и е невъзможно да се извадят, защото са залепнали о стените на бутилката.

— Да я счупим — обади се Мак Набс.

— Бих предпочел да я запазим здрава — отвърна Гленарван.

— Аз също — отговори майорът.

— Разбира се — каза леди Елена, — но съдържанието е по-ценно от бутилката и по-добре е да я пожертвуваме вместо него.

— Ваша светлост, отчупете само гърлото — намеси се Джон Мангле. — Тогава ще можем да извадим документа, без да го повредим.

— Хайде, хайде, драги Едуард! — нетърпеливо извика леди Гленарван.

Мъчно беше да се постъпи другояче и лорд Гленарван въпреки всичко се реши да счупи гърлото на скъпоценната бутилка. Трябваше да си послужи с чук, защото каменната обвивка бе станала твърда като гранит. След малко парчетата нападаха по масата и се подадоха късове хартия, залепнали помежду си. Гленарван ги извади внимателно, отдели ги един от друг и ги разстла пред себе си. Леди Елена, майорът и капитанът се струпаха около него.

Глава II

ТРИТЕ ДОКУМЕНТА

Върху листовете хартия, полуунищожени от морската вода, личаха само няколко думи, нечетливи остатъци от почти напълно заличени редове. В продължение на няколко минути лорд Гленарван ги разглежда внимателно. Той ги въртя във всички посоки, изложи ги на дневна светлина, проучи и най-малките остатъци от думи, незасегнати от водата, и после се обърна към своите приятели, които го наблюдаваха в очакване.

— Това са — каза той — три отделни документа, по всяка вероятност три преписа от един и същ документ, преведен на три езика — на английски, френски и немски. Малкото оцелели думи потвърждават това.

— Тия думи имат ли поне някакъв смисъл? — запита леди Гленарван.

— Мъчно е да се отговори определено, мила Елена; думите върху документите са твърде непълни.

— Може би те се допълват един с друг? — каза майорът.

— Сигурно е така! — отговори Джон Манглс. — Водата не може да е изличила едни и същи думи в трите документа. Като съпоставим остатъците от изреченията, в края на краищата ще открием някакъв смисьл.