Читать «Френска целувка (Книга 1)» онлайн - страница 2

Топката, с която играеха децата, подскочи към него. Той я улови и я хвърли обратно, при което стоманената верижка издрънча. Децата се втренчиха в него, оставяйки топката да подскача по паветата и да плаши гълъбите, които протестираха гърлено и излитаха, изчезвайки като привидения на зазоряване.

Той премина през каменния портал в дъното на площада и сякаш се пренесе петстотин години в миналото. Високите каменни фасади на сградите се издигаха като канари от двете страни на стръмните калдъръмени улички, толкова тесни, че двама души трудно можеха да се разминат по тях. През един отворен прозорец се чу плач на бебе, след това мек, тъжен глас запя приспивна песен.

В този ранен час единствените хора, които се мяркаха по улиците, бяха учтивите, усмихнати собственици на магазинчетата, които отключваха рулетките на витрините с огромни ръждиви ключове и му пожелаваха „Добро утро“, когато минаваше покрай тях. Носещият се из въздуха мирис на прясно изпечен хляб беше истинско изтезание.

Той спря и погледна през една пролука между сградите. Целият склон на планината, чак до обвитите в тънка мъгла скалисти възвишения, откъдето бе дошъл, беше покрит с подгизнали от дъжда маслинови дървета. След месец-два щеше да разцъфти лавандулата, покривайки земята на мили наоколо с благоуханен виолетов килим. Тери проточи врат и видя една кола да се изкачва по шосе D 2210 от Ванс — същото, по което беше пристигнал и той. Гледан от тук светът изглеждаше далечен и смален, сякаш го наблюдаваше от обратната страна на далекоглед.

На първия завой Тери зави наляво, след това — веднага надясно. Последва спускане по виещи се каменни стъпала, така изгладени, сякаш векове наред по тях беше текла вода.

Тук светлината беше по-слаба. Върху опушен каменен светилник, използван преди векове да осветява улицата, дремеше пухкава черна котка. Когато Тери мина покрай нея, тя отвори очи и ги впери в него с типичното за котките нямо, напрегнато любопитство.

По-нататък вниманието му бе привлечено от витрината на едно ъглово магазинче. Зад стъклото висеше марионетка, а конците бяха невидими на фона на черно кадифе. Беше изящна ръчна изработка. Представляваше Колумбина, приятелката на Арлекин, облечена в традиционния червено-бял палячовски костюм на ромбове. Върху боядисаното й лице беше изрисувана една сълза. Едва след като се взря по-внимателно, Тери забеляза още една фигура, полускрита в сянката зад гърба й — дявол, с красиво изработено лице и с рога, разпрострял костеливи ръце на черния фон. Тери стоя доста време, загледан като омагьосан в марионетката. Накрая поклати глава и продължи по пътя си.

Тук, в ниското, в края на дълга сенчеста алея, се намираше църквата „Св. Богородица от Бенва“. Дори по пладне слънчевите лъчи не достигаха до белите й каменни стени. Огромните дървени врати бяха разтворени, масивният им железен обков проблясваше матово.