Читать «Камъкът на сълзите» онлайн - страница 4

— Тогава може би трябва да го заровим някъде. Или просто да го унищожим.

— Не можем! Може да ни потрябва.

— Тогава да го скрием.

— Вече мислих за това. Проблемът е къде. Всичко трябва да се обмисли внимателно. За да разбера какво трябва да се направи с тоя камък и с кутиите, е най-добре да взема Ейди и двамата с нея да отидем в Ейдиндрил, за да се поровим из пророчествата.

— А дотогава? Докато разбереш какво трябва да се направи?

Рейчъл погледна към тъмното нещо, което бе съвсем близо до тях, от другата страна на оградата, която минаваше зад тримата. То се повдигна на нокти, главата му щръкна нагоре, а очите му се впериха в Рейчъл. Тя видя как лицето му се разтяга в усмивка, при което пред погледа й блеснаха два реда дълги остри зъби. Дъхът й секна. Осъзна, че раменете му се тресат от смях. Очите й всеки миг щяха да изскочат от орбитите си. Сърцето пулсираше в ушите й.

— Татко — едва прошепна тя.

Чейс дори не я погледна. Само й направи знак с ръка да мълчи. Нещото прекрачи оградата и в следващия миг се озова пред тях. Очите му не слизаха от Рейчъл. Изведнъж се втренчи в Зед и Чейс. Изсъска, след това се наклони напред, без да престава да се смее.

Рейчъл задърпа крачола на Чейс и събра цялата си енергия, за да може гласът да излезе от гърлото й:

— Татко… то идва.

— Добре, Рейчъл. Зед, все пак не разбирам…

Нещото нададе пронизителен вой и се хвърли към тях. Беше невероятно бързо, прелетя като неясно тъмно петно. Рейчъл изпищя. Чейс се обърна в момента, когато то замахна срещу него. Във въздуха проблеснаха остри нокти. Чейс падна на земята, а нещото продължи към Зед.

Магьосникът размаха ръце. От пръстите му излязоха светкавици, които блъснаха тъмната фигура, отскочиха от нея и се стовариха върху близките камъни, разбивайки ги на парченца. Зед също падна на земята.

Нещото се изхили гръмко, обърна се към Чейс, който се опитваше да извади брадвата си, и заби нокти в него. Рейчъл изпищя отново. Това същество беше по-бързо от всички други животни, които някога бе виждала. Ноктите му профучаха край нея като вятър.

Тя с ужас осъзна, че Чейс сигурно е ранен. Нещото изби брадвата от ръката му и отново се изхили ужасяващо. То причиняваше болка на нейния Чейс. Рейчъл стисна огнената пръчка в ръката си. Спусна се напред и я заби в гърба му. Изкрещя магическите думички, за да я задейства: „Огън за мен!“

Съществото пламна. Нададе смразяващ кръвта вой и се обърна към нея. От широко отворената му паст бълваше огън, който то се опитваше да потуши със зъби. Продължаваше да се смее, но очевидно вече не му бе особено забавно. Рейчъл настръхна от ужас. Обвитото в пламъци същество се наведе напред и тръгна към нея. Тя отстъпи назад.

Чейс изпъшка и хвърли едната от странните тояги към нещото. Острите шипове полетяха към гърба му и се забиха в рамото му. Съществото се обърна към Чейс и се изхили гръмогласно, след което изви ръка назад и извади боздугана от тялото си. После отново се хвърли към граничния надзирател.