Читать «Камъкът на сълзите» онлайн
Тери Гудкайнд
Тери Гудкайнд
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единадесета глава
Дванадесета глава
Тринадесета глава
Четиринадесета глава
Петнадесета глава
Шестнадесета глава
Седемнадесета глава
Осемнадесета глава
Деветнадесета глава
Двадесета глава
Двадесет и първа глава
Двадесет и втора глава
Двадесет и трета глава
Двадесет и четвърта глава
Двадесет и пета глава
Двадесет и шеста глава
Двадесет и седма глава
Двадесет и осма глава
Двадесет и девета глава
Тридесета глава
Тридесет и първа глава
Тридесет и втора глава
Тридесет и трета глава
Тридесет и четвърта глава
Тридесет и пета глава
Тридесет и шеста глава
Тридесет и седма глава
Тридесет и осма глава
Тридесет и девета глава
Четиридесета глава
Четиридесет и първа глава
Четиридесет и втора глава
Четиридесет и трета глава
Четиридесет и четвърта глава
Четиридесет и пета глава
Четиридесет и шеста глава
Четиридесет и седма глава
Четиридесет и осма глава
Четиридесет и девета глава
Петдесета глава
Петдесет и първа глава
Петдесет и втора глава
Петдесет и трета глава
Петдесет и четвърта глава
Петдесет и пета глава
Петдесет и шеста глава
Петдесет и седма глава
Петдесет и осма глава
Петдесет и девета глава
Шестдесета глава
Шестдесет и първа глава
Шестдесет и втора глава
Шестдесет и трета глава
Шестдесет и четвърта глава
Шестдесет и пета глава
Шестдесет и шеста глава
Шестдесет и седма глава
Шестдесет и осма глава
Шестдесет и девета глава
Седемдесета глава
Седемдесет и първа глава
info
Тери Гудкайнд
Камъкът на сълзите
На моите родители Натали и Лео
Бих желал да изразя благодарността си на издателя Джеймс Френкел, който направи всичко възможно тази книга да бъде отпечатана; на британския си издател Кар Оуклин за нейната подкрепа и насърчение; на приятелите си Бони Морето и д-р Доналд Шасбергер за помощта им и на Кейт Паркинсън за художественото оформление на книгата.
Първа глава
Рейчъл притисна куклата още по-силно до гърдите си и втренчи поглед в тъмното нещо, което я наблюдаваше от храстите. Или поне й се беше сторило, че я наблюдава. Не бе съвсем сигурна, защото очите, които като че ли я гледаха, се сливаха с останалата част на тъмната фигура и тя ги зърваше за миг само когато върху тях попадаше по някой лъч светлина; тогава те проблясваха като златисти пламъчета.
Рейчъл бе виждала доста горски животни: зайци, еноти, катерици и какви ли не още, но това тук изглеждаше доста по-голямо. Колкото нея, а може би дори още по-голямо! Мечките са тъмни на цвят, може би е мечка?
Обаче сега тя не се намираше в гората, а в градината на Двореца. И тъй като никога преди не бе стъпвала на подобно място, нямаше представа дали там живеят същите животни. Добре поне, че Чейс беше с нея. Иначе сигурно би умряла от страх. Рейчъл знаеше, че с него е в безопасност. Чейс бе най-смелият мъж, когото познаваше. И все пак като че ли малко се боеше. Чейс винаги казваше, че тя е най-храброто момиченце на света и Рейчъл не искаше той да си помисли, че се е уплашила от някакъв си заек.
Може би наистина беше точно това — голям заек, изкачил се на камък. Или нещо подобно. Но зайците имат дълги уши. А може пък наистина да е мечка? Тя лапна крачето на куклата си.
