Читать «Джо Бъркърз, Едноокия» онлайн - страница 16

— Съвсем близо до реката.

— Тогава доведете го! Ще дойда с вас и тежко ви, ако сте ни излъгали!

Олд Файерхенд тръгна и остроносйят закрачи зад гърба му. Когато достигнаха мястото, където беше оставил коня си, и той се наведе, за да вземе от земята одеялото и пушката си, спътникът му рече:

(Дали в превода, дали от автора, но и тук няма бележка. Пушката си е във Файерхенд, иначе как щеше да бъде определена от двамата като току-що излязла от магазин? Бел. на Виктор http://bezmonitor.info/)

— Вярно, казали сте ни истината! Но човече, или имате голяма смелост, или подценявате опасностите, които ви грозят.

— Не се тревожете, мастър! Кръстосвал съм тази опасна местност на длъж и на шир доста често и тук се чувствам като у дома си!

— Egad — ей богу, странно същество сте. Но имате хубав кон, не може да се отрече. Само ездачът, ездачът ме смайва. Вземете коня си и тръгвайте към огъня! Там ще видим, какво има още да си казваме!

Когато се върнаха, остроносият каза на приятеля си:

— Нед Гърд, старий Куне ^[12], този човек е наистина съвсем сам и твърди, че познавал гората много добре. Но нека сега да седнем и да се запознаем най-напред! И тъй, кой сте вие, сър?

— Името ми е Уинтър и съм немец, но съм от доста дълго време в Запада, по-дълго, отколкото можете да предположите като гледате лъскавата цев на карабината ми и външния ми вид.

— Хмм, дружбата ви с Винету също потвърждава това. Ще ни разкажете и за нея. Що се отнася до нас, истинските ни имена изобщо нямат значение, защото ние сме доста известни под названието «The both Neds ^[13]». Аз съм Нед Найф ^[14], както са ме кръстили благодарение на моя красив дълъг нос, а този тук се казва Нед Гърд ^[15], и ако разгледате този заоблен предмет на лицето му, тогава ще разберете правилността на това наименование.

— Ще разберете — потвърди чернобрадият.

— Може би сте чували вече за нас, сър. Ние сме трапери и се числим към хората на Олд Зах ^[16], който живее горе недалече от Шайен Ривър. Този път направихме един по-голям ловен поход и сега носим на стария голямо количество кожи. Ще има да се радва страшно много, добрият Зах Хелминг!

— Хелминг! — попита Олд Файерхенд изненадан. — За кого става въпрос?

— Току-що казах: за нашия кърнъл ^[17], Олд Зах. Защо се чудите толкова?

— Не познавам този човек — каза Олд Файерхенд. — но неотдавна чух името Хелминг в един разговор, от който заключих, че го заплашва голяма опасност.

— По дяволите, човече, трябва да ни разкажете това!

Олд Файерхенд разказа накратко за престоя си във форт Къстър и за разбойниците, които беше срещнал там и за това, как беше подслушал и част от разговора им. Нед Найф помълча известно време, докато размисляше, после вдигна поглед и каза:

— Споменахте преди малко за водача на тези юнаци, който искал да се състезава с вас по стрелба за чаша бренди. Не можете ли да ни опишете малко по-подробно белега на лицето му, за който стана дума?

— Този негодник имаше наистина само половин лице — отвърна Олд Файерхенд. — От дясната му половина липсва кожата с почти цялото месо, а освен това няма и око. Някога над главата му трябва да се е размахал някой много остър нож.