Читать «Всичко на масата» онлайн - страница 148

Другото момиче, което седеше на бара, се обърна към мен:

— А ти не искаш ли да играеш, миличък?

— Само по моите правила.

— Страх ли те е? Или си педал?

— И двете — отвърнах и седнах в другия край на бара.

Между нас имаше един мъж, който беше отпуснал главата си на бара. Портфейла му го нямаше. Когато дойдеше време да се събуди и да се оплаче, барманът или щеше да го изхвърли на улицата, или да повика полиция.

След като сервира на Бекър и на лекото момиче, барманът се върна зад тезгяха и дойде при мен.

— Да?

— Нищо.

— Така ли? А какво правиш тук?

— Чакам моя приятел — отвърнах и кимнах към сепарето.

— Щом си седнал, трябва да поръчаш нещо.

— Добре. Искам вода.

Барманът се отдалечи, върна се и ми донесе чаша вода.

Платих му.

Момичето на бара се обърна към него:

— Или го е страх, или е обратен.

Барманът не каза нищо. След малко Бекър му махна и той отиде да им вземе поръчката.

Момичето пак ме погледна:

— Ти защо не си с униформа?

— Не обичам да се обличам като останалите.

— А има ли друга причина?

— Другата причина си е моя работа.

— Майната ти — каза тя.

Барманът се върна.

— Трябва да си поръчаш още нещо.

— Добре — съгласих се аз и му подадох монета от двайсет и пет цента.

Когато излязохме оттам, двамата с Бекър пак тръгнахме по улица „Мейн“.

— Как мина? — попитах.

— Освен за двете питиета, трябваше да платя и за вход. Всичко излезе трийсет и два долара.

— Боже мой, за тези пари мога да пия две седмици.

— Тя ми хвана кура под масата.

— Каза ли нещо?

— Не. Само ми удари една чекия.

— Предпочитам сам да си ударя една чекия и да си спестя трийсет и два долара.

— Но тя беше толкова красива!

— По дяволите, човече, тръгнал съм с някакъв абсолютен идиот!

— Един ден ще опиша всичко това в книга. Ще я сложат в библиотеките: „Бекър“. Нямаме много автори, които започват с „Б“, трябва да се включа да помагам.

— Прекалено много говориш за писане — заявих му аз.

До автогарата намерихме още един бар. В този нямаше проститутки. Вътре бяха само барманът и пет-шест пътници, само мъже. Двамата с Бекър седнахме.

— Аз черпя — каза той.

— Бира „Ийстсайд“, в бутилка.

Бекър поръча две. После ме погледна:

— Хайде бе, стани мъж. Ела в морската пехота.

— Не ми е интересно да ставам мъж.

— Аз пък останах с впечатлението, че постоянно пребиваш някакви хора.

— Това е само за забавление.

— Ела при нас. Ще намериш теми за писане.

— Бекър, има предостатъчно теми за писане.

— Какво ще правиш тогава?

Посочих бутилката, надигнах я и отпих.

— Как ще се оправиш в живота? — попита той.

— Цял живот това ме питат.

— Ами, не знам за теб, но аз смятам да опитам от всичко! Война, жени, пътешествия, брак, деца, пълна програма. Ще си купя кола и ще я разглобя на части! А после пак ще я сглобя! Искам да вникна в нещата, да разбера как действат! Искам да стана кореспондент във Вашингтон. Искам да бъда там, където се случват големите събития!