Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 203

— И Свети Петър ли?

— А, не. Пийт е добро старче, най-съвършеният християнин на небето или на Земята. Нали навремето три пъти се отрече от Шефа си, та оттогава все гледа да си заглади вината. Страшно се кефи, че си приказва на прякор с Господаря си и в трите Му обичайни въплъщения. Пийт е симпатяга. Случи ли се да загази някой път в рая, винаги има сигурна работа при мен. И така, докъде бях стигнал? Ти се появи в ада. Помниш ли какво ти обещах преди време?

(„…потърси ме там. Обещавам ти адско гостоприемство!“)

— Да!

— Е, удържах ли си на думата? Внимавай какво ще кажеш, защото сестра Пат те слуша в момента.

— Не е вярно — отсече Кейти. — Пат е дама, за разлика от някои други. Скъпи, мисля, че аз мога да обясня по-накратко. Алек иска да знае защо и как е бил измъчван и какво може да направи сега. Говоря за Марга. Алек, отговорът на „защо“ е лесен. Бил си избран по същата причина, заради която пускат питбула в ямата, за да го нахапят до смърт другите бойни кучета. Яхве е вярвал, че ще спечели баса. На „как“ също е просто да се отговори. Ти самият бе започнал да се досещаш, когато се тревожеше, че страдаш от мания за преследване. Може и да си бил параноично настроен, но не беше побъркан. Наистина плетяха заговори срещу теб. Започнеше ли да напипваш отговорите, щуротиите започваха отново. Да вземем онзи милион. Дребен номер. Парите съществуваха само колкото да те объркат, после изчезнаха. Май не остана още много за обясняване, освен за твоите възможности в момента. Всичко, което можеш да направиш, е да се довериш на Джери. Може и да не успее — дори да опита ще е много опасно — но поне ще се постарае.

Погледнах Кейти по-почтително отпреди, а и с известен страх. Говореше за случки, които не бях споменавал пред Джери.

— Кейти, а ти човек ли си? Или също си… как да го кажа — паднала от някой трон?

Тя се закиска.

— За пръв път събуждам такива подозрения у някого. Мили Алек, човек съм си. Пък и ти знаеш доста за мен.

— Тъй ли?

— Я се върни мислено в миналото. Април, хиляда четиристотин четиридесет и шест години преди раждането на Йешуа от Назарет.

— Това трябва ли да ми подскаже нещо? Извинявай, не се сещам.

— Нека опитаме иначе — точно четиридесет години след бягството на чедата Израилеви от Египет.

— Превземането на Ханаан.

— Ох, не става! Припомни си книгата на Исус Навин, глава втора. Как се казвам, с какво съм се занимавала?

(Една от най-известните истории в Библията… Нима говорех с нея?)

— Значи си… Рахав?

— Да. Йерихонската блудница. Аз скрих в дома си съгледвачите на пълководеца Исус Навин… и така спасих от клането моите родители, братя и сестри. Хайде, кажи сега, че не ми личат годинките! — Сибил се ухили. — Хайде де! Ако смееш…