Читать «Дългото очакване» онлайн - страница 87

— Винаги съм те обичала. И когато се търкаляше със сестра ми върху онова одеяло на плажа. И когато излетя в космоса. И когато пристигна разярен вкъщи, за да кажеш за анонимните писма. Винаги съм те обичала, Ло Кинкейд.

Той я прегърна и я привлече към себе си.

— Марни, скъпа моя, толкова много време трябваше да измине, но сега и аз те обичам, и то страшно много. — Ло привлече главата й и целуна челото й под къдриците. Но когато се отдръпна, лицето му беше намръщено.

— Биваше си я твоята реч, но съдържаше доста глупости. Дейвид няма никакво намерение да те напусне и да остане за постоянно при мен. Много пъти ми го е казвал съвсем категорично. Всъщност никак няма да се учудя, ако в момента си прибира багажа и се готви да се върне при теб. Другото е, че никога не съм те смятал за мъченица. Ти със сигурност не си егоистка. Всъщност по-всеотдайна личност от теб никога не съм срещал. Имаш голямо сърце и можеш много силно да обичаш, на което аз се каня да разчитам в бъдеще. — Той леко я целуна по устните. — И ако ти ме бе оставила да завърша моята реч, преди да започнеш твоята, щеше да разбереш, че Дейвид не е единственият Хибс, чието име бих искал да променя на Кинкейд.

— Какво?

— Според мен един съдия ще може да се справи и със сватбата, и с промяната на името. Така ще убием с един куршум два заека. Така ще направим само едно посещение в съда и тъй като в центъра на града много трудно се намира място за паркиране…

— Ло!

— Какво?

— Ти искаш да се ожениш? За мен?

— Разбира се, че за теб. Ти ще си майката на всички бъдещи малки кинкейдчета. — Той притисна с длан корема й. — Тъй като наруших моето собствено златно правило и не взех предпазни мерки, някое от тях може вече да се е настанило тук.

Той я целуна нежно и устните му все още докосваха нейните, когато добави:

— Последния път, когато не използвах презерватив, имах голям успех, тъй че искам да те закарам пред олтара колкото може по-бързо. Ще ми се другите ми деца да имат всички преимущества, от които е бил лишен досега Дейвид — например да бъдат законно родени.

Ло обхвана гърдите й с длани, а пръстите му потърсиха зърната им и ги накараха да се втвърдят от желание.

— Искам да гледам как кърмиш нашите деца.

— Ло! — Марни удивено прошепна името му и обхвана лицето му с длани.

Той се наведе и страстно я целуна. Тя здраво го прегърна през врата, а езикът й неудържимо потърси неговия, разкривайки по този начин вродената й чувственост, която бе запазена само за него.

— В тази къща има правила — дрезгаво каза той и прекъсна целувката, докато все още можеше да мисли. — Ти ще си останеш все така прекрасна и независима. Аз ще се превърна в един верен и ужасно страстен съпруг.

— Сюзет и нейните двойнички ще трябва да изчезнат.

— Съгласен. Пък и никоя не може да стъпи и на малкото ти пръстче, когато се излегнеш по гръб между два чаршафа. — Усмивката му бавно се стопи и очите му станаха сериозни. — Единственото нещо, от което не мога да се откажа, Марни, е моята работа. Ако не мога да летя, аз няма да бъда Ло. А ако не съм Ло, ти няма да ме обичаш. Нали така?