Читать «Дългото очакване» онлайн

Поршето пълзеше бавно по улицата и приличаше на лъскава черна пантера. Прилепи се плътно до бордюра, а моторът му изръмжа дрезгаво и тихо подобно на хищник.

Марни Хибс бе коленичила върху плодородната пръст на цветната леха, копаеше около корените на кучия дрян и тъкмо проклинаше дребните бръмбарчета, които си похапваха тук поне по три пъти на ден, когато бръмченето на мотора привлече вниманието й. Погледна през рамо към колата и мигновено се паникьоса, щом видя, че спира пред дома й.

— Божичко, нима е толкова късно? — промърмори тя.

Изпусна градинарската лопатка, изправи се и започна да чисти влажните бучици пръст, полепнали но голите й колене.

Посегна да махне тъмния бретон от челото си и едва тогава разбра, че не е свалила градинарските си ръкавици. Бързо ги смъкна от ръцете си и ги пусна до лопатката, като не откъсваше очи от шофьора, който излезе от спортната кола и тръгна по входната алея.

Марни погледна ръчния си часовник и установи, че не е изгубила представа за времето. Той просто бе дошъл много преди определения час, поради което първото му впечатление от нея нямаше да бъде особено приятно. Тя бе зачервена, потна и мръсна и външният й вид изобщо не бе подходящ за среща с клиент. А имаше належаща нужда да получи тази поръчка.

Сигурно изглеждаше ужасно, но не искаше да проличи смущението й. Единствено самоувереното й и любезно държане щеше да й помогне да се справи с това неудобно положение.

Той беше все още на няколко крачки от нея, когато Марни го поздрави.

— Здравейте! — каза тя със сияйна усмивка. — Ние с вас явно сме объркали нещо. Смятах, че ще дойдете по-късно.

— Реших, че прекалявате с вашите дяволски игрички.

Обутите с гуменки крака на Марни се заковаха на място върху асфалтираната алея. Тя удивено наклони глава на една страна.

— Извинете…

— Коя сте вие, по дяволите?

— Мис Хибс. А вие за кого ме взехте?

— Никога не съм чувал за вас. Какво сте намислили, дявол да ви вземе?

— Аз ли?

Тя безпомощно се огледа наоколо, сякаш гигантските чинари в двора й можеха да дадат отговор на тези странни въпроси.

— Защо ми изпращахте всички тези писма?

— Писма ли?

Той несъмнено изглеждаше вбесен и нейното слисване само още повече го дразнеше. Нахвърли се върху нея подобно на ястреб върху полска мишка и Марни трябваше да се понаведе, за да го види по-добре. Слънцето светеше точно зад гърба му и очертаваше само силуета му.

Непознатият изглеждаше висок, спретнат, рус, облечен с панталон и спортна риза — стилно, безукорно облекло. Имаше черни лъскави авиаторски очила, които й пречеха да види очите му, но ако и те бяха така враждебни като изражението и позата му, не й трябваше да ги гледа.