Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 5

— Но вие вече направихте толкова много за двама ни с Ники… — Замълча при притеснения му жест и смени темата: — Защо не седнете? И ти, вуйно. — Погледна професорката и издърпа един от градинските столове с тесни и високи облегалки.

Вуйна й поклати глава.

— Имам да свърша някои неща. Вие си говорете. — После добави някак загадъчно: — Ще се справите чудесно.

Скри се в къщата, а Майлс седна срещу Екатерин и постави рулото хартия на масата, където трябваше да изчака стратегическия момент. И където нетърпеливо се разви наполовина.

— Приключихте ли вече със случая? — попита тя.

— С последствията от този случай тепърва ще се сблъскваме, но засега приключих с него — отвърна Майлс. — Чак вчера предадох последните си доклади, иначе щях да дойда по-рано да ви поздравя с добре дошли. — Е, заради това, както и заради едно почти закърняло чувство, че е редно да остави бедната жена поне да си разопакова багажа, преди да я подложи на масираната си офанзива.

— Сега на нова задача ли ви изпращат?

— Не мисля, че Грегор ще рискува да затъна в някое разследване извън Бараяр преди да е минала сватбата му. Боя се, че през следващите един-два месеца задълженията ми ще бъдат изцяло светски.

— Сигурна съм, че ще се справите с тях с обичайния си безпогрешен усет.

„Да не дава Господ.“

— Не мисля, че безпогрешният усет е онова мое качество, което леля ми Ворпатрил — тя отговаря за всички приготовления около императорската сватба — би приветствала от моя страна. По-скоро нещо от сорта на „Затваряй си устата и прави каквото ти кажат, Майлс“. Но като говорим за бумащина, как вървят нещата при вас? Уреди ли се въпросът със завещанието на Тиен? Успяхте ли да си върнете попечителството над Ники от онзи негов братовчед?

— Василий Ворсоасон? Да, слава богу, в това отношение нямах проблеми.

— Ами… тогава… какво е всичко това? — Майлс кимна към отрупаната с листове маса.

— Съставям учебната си програма за следващия семестър в университета. Закъснях за пролетния семестър, така че ще започна през есента. Изборът е толкова голям! Чувствам се абсолютно невежа.

— Хората се записват в университета, за да излязат оттам образовани, а не да влязат такива.

— Прав сте, май е така.

— И на какво ще се спрете?

— О, ще започна с основните дисциплини — биология, химия… — Лицето й се проясни. — Курсове, които наистина да ме подготвят за градинарка. — Махна към листовете. — Опитвам се да си намеря някаква работа за месеците до началото на семестъра. Ще ми се да не се чувствам изцяло зависима от роднините си, пък дори и да си изкарвам само джобните пари.

Това май беше точно онази пролука в разговора, която чакаше Майлс, но в същия миг погледът му попадна върху една червена керамична саксия, поставена на огладените дъски, които оформяха тясна пейка покрай една издигната леха. Точно в средата на саксията от пръстта се подаваше нещо безформено и червеникавокафяво, с неравен израстък като петльов гребен, избил на една страна. Ако беше онова, за което го мислеше… Той посочи саксията.

— Онова там да не би случайно да е вашият стар скелит-бонзай? Ще оцелее ли?