Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 11

— Ами, стори ми се, че е в реда на нещата. Щерката вече се беше родила по онова време, двайсетгодишната ми служба беше на привършване и трябваше да реша дали да продължа договора си, или не. Семейството на жена ми е оттук, а и тя не беше особено навита да се мести от назначение на назначение с деца за полата. Капитан Илян, който знаеше, че съм роден тук, беше така добър да ми намекне, че се е овакантило място в личния взвод на баща ви. Даде ми и препоръки, когато се престраших да кандидатствам за мястото. Реших, че службата на графски гвардеец ще е по-подходяща за един семеен мъж.

Стигнаха Дом Врокосиган. Дежурният ефрейтор от ИмпСи отвори портите, Пим зави по алеята и вдигна купола.

— Благодаря, Пим — каза Майлс, после замълча нерешително. — Трябва да ти кажа нещо. Две неща, но да си остане между нас.

Пим гледаше съсредоточено напред.

— Знам, че си говорите с гвардейците от други Домове… та ще съм ти особено благодарен, ако не споменаваш за мадам Ворсоасон в тези ви разговори. Не бих искал да става обект на нежелани клюки, пък и, ъъ… по-добре да не предизвикваме интереса на всичко живо с панталони в града. Какво ще кажеш?

— Един верен гвардеец не клюкарства, милорд — безизразно рече Пим.

— Да, разбира се, разбира се. Извинявай, не исках да кажа, че… ъъ, извинявай. Както и да е. Другото нещо. Самият аз май се разприказвах твърде много. Аз всъщност не ухажвам мадам Ворсоасон.

Пим се постара да запази безизразната си физиономия, но въпреки това на лицето му се изписа известно объркване. Майлс побърза да добави:

— Имам предвид не официално. Още не. Тя… тя преживя труден период, наскоро, и е малко… плашлива. Избързам ли, провалът ще е пълен, така поне ми се струва. Въпросът е да се подбере подходящият момент. Дискретност е ключовата дума, ако разбираш какво имам предвид.

Пим се пробва с една дискретна и в същото време съпричастна усмивка.

— Ние сме просто добри приятели — повтори Майлс. — Или поне ще станем такива.

— Да, милорд. Разбирам.

— Благодаря ти. — Майлс слезе от колата и добави през рамо, докато се отправяше към къщата: — Ела в кухнята, след като прибереш колата.

* * *

Екатерин стоеше в средата на празния, обрасъл с трева квадрат, и в главата й се блъскаха образи на градини.

— Ако се изкопае пръст от ей там — посочи тя — и се натрупа от онази страна, ще се получи достатъчен наклон за течаща вода. И една ниска стена там, за да се блокира шумът от улицата и да се засили ефектът. А алеята може да се вие надолу… — Тя се обърна към лорд Воркосиган, който я гледаше усмихнат, пъхнал ръце в джобовете на сивите си панталони. — Или бихте предпочели нещо по-геометрично?

— Моля? — примигна той.

— Въпрос на естетика.

— Аз, ъъ… естетиката не е сред силните ми страни. — Каза го с тон на съкрушена изповед, сякаш беше нещо, което допреди секунда не е и подозирал.

Ръцете й литнаха, очертавайки мисления проект, в опит да съживят градината от празния въздух.